Мегре и детегледачката [bg]

— А тя тръгваше ли си след това?

— Да.

— Не знаете ли къде живее тя?

— Не. Знам само, че си хващаше такси, след като си тръгнеше. Понеже съм я виждала.

— Беше ли в интимни отношения с вашия наемател?

— Искате да разберете дали са спали заедно? Не съм съвсем сигурна. По някои признаци, бих казала, че се е случвало. Но това си е тяхно право, нали така?

— Каква националност беше записал господин Левин върху формуляра си?

— Френска. Той ми каза, че отдавна живее във Франция и е натурализиран французин.

— А откъде идваше?

— Не си спомням. Вашият колега от отдела по надзор на пансионите вчера взе формулярите със себе си, както всеки вторник. Но ако не се лъжа, идваше от Бордо.

— Какво се случи вчера към обяд?

— За обяд не знам нищо.

— Добре тогава, а преди обяда?

— Някакъв човек дойде да го търси към десет часа. Госпожата и хлапето бяха излезли вече доста отдавна.

— Какъв беше този, който е идвал?

— Не съм го питала как се казва. Някакъв обикновен човек, не много добре облечен. Нямаше блестяща външност.

— Французин ли беше?

— Със сигурност. Само му казах номера на стаята.

— Не беше ли идвал преди това тук?

— Никой не беше идвал преди това да го търси, с изключение на детегледачката.

— Нямаше ли южняшки акцент?

— Не, имаше по-скоро парижки акцент. Беше от онези, нали се сещате, които ви спират по булевардите. Обикновено продават от онези пощенски картички или пък искат да ви заведат нали се сещате къде?

— Дълго ли остана при него?

— По-точно, той остана там, а пък господин Левин си замина.

— Заедно с багажа ли?

— Откъде знаете това? Аз се учудих, като видях, че взима целия си багаж.

— Много ли беше?

— Четири куфара.

— Кафяви ли бяха?

— Ами, почти всички куфари са кафяви, не е ли така? Във всеки случай, бяха от добро качество. Поне два от тях бяха от истинска кожа.

— Той какво ви каза?

— Каза, че трябва внезапно да замине. Трябвало да напусне Париж още същия ден, но щял да се върне малко по-късно, за да прибере нещата на детето.

— Колко време след това се върна?

— Около един час по-късно. Госпожата беше с него.

— Не се ли учудихте, че хлапето не е с тях?

— И това ли знаете?

Тя ставаше все по-предпазлива. Започваше да подозира, че цялата тази история е твърде важна и полицията знае много повече, отколкото Мегре иска да й каже.

— И тримата останаха известно време в стаята и говореха доста силно.

— Като че ли се караха, така ли?

— Във всеки случай, като че ли спореха за нещо.

— На френски ли говореха?

— Не.

— А парижанинът вземаше ли участие в разговора?

— Много малко. Впрочем той излезе пръв и повече не съм го виждала. После господин Левин и госпожата излязоха на свой ред. Понеже бях на пътя им, той ми благодари и ми каза, че смята да се върне след няколко дни.

— Това не ви ли се стори странно?

— Ако държахте от осемнайсет години хотел като този, вече нищо нямаше да ви се струва странно.

— Вие ли оправяхте стаята му след това?

— Отидох заедно с прислужницата.

— Нищо ли не намерихте?

— Имаше фасове навсякъде. Той пушеше повече от петдесет цигари на ден. Американски цигари. Освен това имаше вестници. Той купуваше почти всички вестници, които излизат в Париж.

— А чужди вестници?

— Не, нямаше. Аз също си помислих за това.

— Значи сте била озадачена?

— Е, човек винаги иска да разбере.

— Има ли още нещо?

— Ами, разни боклуци, както винаги: счупен гребен, скъсано бельо…

— Имаше ли инициали по бельото?

— Не, това беше детско бельо.

— Фино ли беше?

— Да, доста. По-фино, отколкото обикновено виждам тук.

— Ще дойда пак да ви видя.

— Защо така?

— Защото някои подробности, които сега ви убягват, сигурно ще си ги припомните, след като размислите хубаво. Били ли сте досега в добри отношения с полицията? Много неприятности ли ви създават онези, „от пансионите“?

— Разбрах. Обаче не знам нищо повече.