Единствено той не си дава сметка, че за осведомените читатели днес тези хитрости са очевидни трикове.
В края на краищата, за какво става дума?
Той е допуснал да бъде измамен от едно анонимно писмо, съчинено от шегаджия. Наредил е да затворят един честен човек и оттогава е неспособен да открие сериозна улика срещу него.
Продължава да упорства. Вместо да се признае за победен, той се опитва да спечели време, забавлява публиката, повиква госпожа Мегре на помощ, сервира на читателите народен роман с продължение.
Повярвайте ми, господа, Мегре е човек с остарели разбирания!
— Остани с мен, малкият — каза комисарят на младия Лапоент. — Само че вечер, преди да се разделяме, ще ме питаш какво може да разкажеш на сестра си, нали?
— Вече нищо няма да й казвам.
— Ще й кажеш онова, което те помоля да й кажеш. Лапоент му беше станал един вид ординарец. А това беше много полезно, понеже Съдебната полиция все повече заприличваше на нещо като генерален щаб.
Мегре продължаваше да се помещава в кабинета на Люка, Великия Тюрен. От всички етажи пристигаха куриери. Долу, в отдела по надзор на пансионите, неколцина вече проверяваха формулярите от различните хотели. Търсеха да открият някой Левин или каквото и да било нещо, което можеше да се отнася до онази двойка и детето.
Предната вечер в повечето пансиони наемателите бяха неприятно изненадани от събуждането на полицията. Искаха да им покажат документите за самоличност. А заради това се бе наложило на петдесетина мъже и жени, чиито документи не бяха в ред, да прекарат нощта в ареста. Сега те се редяха на опашка, за да минат през лабораторията по антропометрия8.
По гарите разглеждаха внимателно всички пътници, без тяхно знание. Само два часа след излизането на вестника се започнаха телефонните обаждания. Скоро те станаха толкова много, че Люка трябваше да остави един от инспекторите да се занимава само с това.
Хората бяха забелязали хлапето навсякъде, в съвършено различни кътчета на Париж и неговите покрайнини. Някои го бяха виждали заедно с госпожата с бялата шапка, а други — с господина с чуждестранен акцент.
Внезапно някой минувач се втурваше към най-близкия полицейски регулировчик.
— Елате, елате бързо! Детето е на ъгъла на улицата.
Всичко се проверяваше, трябваше да бъде проверявано, ако искаха да не пропуснат нито един шанс. Трима полицейски инспектори бяха тръгнали в ранни зори да разпитват собствениците на гаражи.
Така че цяла нощ полицаите от Нравствената полиция също се занимаваха със случая. Нали собственичката на „Босежур“ беше казала, че нейният наемател се е прибирал обикновено чак след един часа след полунощ? Трябваше да разберат дали беше постоянен посетител на нощните барове, да разпитват барманите и танцьорките.
След като беше присъствал на „доклада“ в кабинета на шефа, Мегре само ходеше напред-назад, почти постоянно съпровождан от Лапоент. Бродеше из цялата сграда, стигаше до отдела по надзор на пансионите, долу, а после се качваше горе, при Моерс, в „Съдебна самоличност“. Дочуваше по някой телефонен разговор тук, изслушваше по някое показание там.
Беше малко след десет, когато се обади един от шофьорите в „Градски таксита“. Не беше се обадил по-рано, защото бе пътувал извън града, до Дрьо. Закарал дотам една болна госпожа, която не искала да се качва на влак.
Той беше качил в своето такси младата госпожа и хлапето на площад „Сент Огюстен“. Беше абсолютно сигурен в това.
— Къде ги закарахте?
— До ъгъла на улица „Монмартър“ и Големите булеварди.
— Имаше ли там някой, който ги чакаше?
— Не, не забелязах никого.
— А забелязахте ли в каква посока тръгнаха?
— Веднага ги изгубих сред тълпата.
В околностите имаше много хотели.
— Я се обади пак на отдела по надзор на пансионите! — каза Мегре на Лапоент. — Да прекарат през сито целия сектор около кръстовището на „Монмартър“. Ти разбираш ли сега, че ако те не се уплашат, ако не се помръднат от мястото си, ние нямаме никакъв шанс да ги открием?
Торанс, току-що завърнал се от Конкарно, беше отишъл да се разходи в района на улица „Дьо Тюрен“, за да си припомни обстановката, както самият той казваше.
А Жанвие бе изпратил доклада си за проследяването и продължаваше да върви по петите на Алфонси.
8
Дял от антропологията, който се занимава с измерването на човешкото тяло и отношенията на различните величини, получени при това измерване. — Бел.ред.