— Само не казвайте на никого, защото всички отново ще започнат да ме наричат Ангела, както правеха съучениците ми в колежа, а после и във Висшата школа по право. Малкото ми име е Габриел9!
— Хайде, ела сега — каза Мегре на Лапоент. — Ще се настаниш в моя кабинет и ще отговаряш на всички обаждания, докато ме няма.
Не се качи веднага горе. Броди известно време из коридорите с лула в зъбите и ръце в джобовете, като човек, който се чувства като у дома си. Стискаше тук-там ръка на някого на минаване.
След като сметна, че разпитът трябва вече да е започнал, той се запъти към отделението, където работеха съдебните следователи, и почука на вратата на Досен.
— Може ли?
— Влезте, господин комисар.
Един мъж стана. Беше дребен и слаб, много слаб, прекалено подчертано елегантен. Мегре веднага го разпозна, тъй като наскоро беше виждал снимката му във вестниците. Беше млад и си придаваше важен вид, за да изглежда по-възрастен. Показваше увереност, която не беше свойствена за възрастта му.
Беше доста хубаво момче, с матова кожа и черна коса. Ноздрите му бяха широки и потрепваха понякога. Гледаше хората в очите, като че ли искаше да ги накара да сведат поглед.
— Господин Мегре вероятно?
— Да, със собствената си персона, адвокат Лиотар.
— Ако търсите мен, нямам нищо против да се видим след разпита.
Франц Стювелс, който остана седнал срещу съдията, просто чакаше. Хвърли само един поглед към комисаря, а после към съдебния секретар, който седеше на края на бюрото с перодръжка в ръка.
— Не търся вас специално. Търся само един стол, представете си.
Той хвана един стол за облегалката и го възседна, като продължаваше да пуши лулата си.
— Тук ли смятате да останете?
— Да, освен ако господин съдията не ме помоли да изляза.
— Останете, Мегре.
— Протестирам. Ако разпитът трябва да продължи при такива обстоятелства, ще направя известни уговорки, тъй като присъствието на полицай в този кабинет очевидно има за цел да впечатли моя клиент.
Мегре едва се сдържаше да не промърмори: „Дрънкай си ги, колкото си щеш!“
Гледаше иронично младия адвокат. Разбира се, той не вярваше на нито една дума, която изричаше. Това беше просто част от неговата игра. По време на всички разпити досега беше предизвиквал инциденти, изтъквайки най-дребните или най-екстравагантните причини.
— Няма такъв правилник, който да забранява на офицер от Съдебната полиция да присъства на един разпит. Така че, ако обичате, ще продължим нататък оттам, докъдето бяхме стигнали.
При все това присъствието на Мегре оказваше влияние върху Досен. Затова му беше необходимо доста време, за да се оправи в записките си.
— Питах ви, господин Стювелс, дали имате навика да си купувате готови дрехи, или си имате шивач.
— Зависи — отвърна задържаният, след като помисли малко.
— И от какво зависи това?
— Аз не обръщам никакво внимание на дрехите. Когато имам нужда от костюм, понякога си купувам готов, но ми се е случвало и да си поръчам.
— И кой ви го уши?
— Преди доста години имах костюм, който ми беше ушил един съсед, полски евреин. Оттогава не съм го виждал повече. Мисля, че отиде да живее в Америка.
— Син ли беше костюмът?
— Не, беше сив.
— Колко време го носихте?
— Две или три години. Не помня точно.
— Ами синият ви костюм?
— Трябва да има вече десет години, откак не съм си купувал син костюм.
— Да, но въпреки това съседите са ви виждали в син, не много отдавна.
— Може да са сбъркали костюма ми с палтото ми.
Наистина в жилището му бяха открили едно палто в морскосиньо.
— А кога си купихте това палто?
— Миналата зима.
— Не е ли странно да си купувате синьо палто, след като имате само един кафяв костюм? Двата цвята не си подхождат особено.
— Не съм суетен.
През цялото време адвокатът Филип Лиотар наблюдаваше Мегре с предизвикателен поглед. Гледаше го толкова втренчено, като че ли искаше да го хипнотизира. А после, както би направил в съда, за да впечатли съдебните заседатели, той вдигна рамене и се усмихна саркастично.
— Защо не си признаете, че намереният в шкафа костюм е ваш?
— Защото не е мой.
9
Габриел е латинското наименование на ангела вестител Гавраил в източното християнство, втория по сила ангел след Михаил. — Бел.ред.