— Как си обяснявате факта, че някой е успял да го постави на това място, след като вие, така да се каже, не напускате дома си и след като до вашата стая може да се стигне само през ателието?
— Не си го обяснявам.
— Нека говорим разумно, господин Стювелс. Не ви поставям клопка. Най-малкото за трети път вече засягаме този въпрос. Ако повярваме на вашите думи, някой е влязъл в дома ви без вашето знание, за да остави два човешки зъба сред пепелта в пещта ви. Забележете, че този някой е избрал именно деня, в който жена ви е отсъствала. А за да я накара да отсъства, е трябвало да отиде чак до Конкарно или да изпрати някой свой съучастник, за да й изпрати телеграма, в която се казва, че майка й е болна. Почакайте! Но това не е всичко. Вие не само че сте били сам вкъщи, което не се случва практически никога. Освен това в този ден и на следващия сте запалили такъв огън, че е трябвало вероятно да ходите поне пет пъти до кофите за боклук, за да изхвърлите пепелта. По този въпрос имаме показанията на вашата портиерка, госпожа Салазар, която няма никакви причини да лъже и която е на много удобно място в своята стая, за да следи движението на наемателите си. В неделя сутринта вие сте отишли пет пъти до боклука, носейки всеки път голяма кофа, пълна с пепел. Тя си помислила, че сте правили основно почистване и сте изгорили някакви стари документи. Имаме и други показания — на госпожица Беген, която живее на последния етаж. Тя твърди, че през целия ден в неделя от комина ви непрестанно е излизал дим. Черен дим, както уточни тя. Тя отворила в един момент прозореца си и забелязала, че миришело неприятно.
— Нима в квартала не смятат тази госпожица Беген, която е на шейсет и осем години, за малоумна? — намеси се адвокатът, като смачка цигарата си в пепелника и си избра друга от сребърната си табакера. — Позволете и на мен да обърна вниманието ви върху факта, че в продължение на четири дни температурата в Париж и в околността е била ненормално ниска, както доказва метеорологическият бюлетин за 15, 16, 17 и 18 февруари.
— Да, но това не обяснява наличието на зъбите. Това не обяснява също така наличието на синия костюм в гардероба, нито петната от кръв върху него.
— Вие отправяте обвиненията, така че именно вие трябва да ги доказвате. А не успявате дори да докажете, че този костюм действително принадлежи на моя клиент.
— Разрешавате ли ми да задам един въпрос, господин съдия?
Онзи се обърна към адвоката, който нямаше време да протестира. Понеже Мегре вече се бе обърнал към фламандеца и продължи:
— Кога за първи път чухте да се споменава за адвокат Филип Лиотар?
Адвокатът вече ставаше, за да отговори, но Мегре продължи невъзмутимо:
— Когато свърших да ви разпитвам вечерта след вашия арест, или по-скоро в първите часове на сутринта, и ви попитах дали желаете помощта на адвокат, вие ми отговорихте утвърдително и ми посочихте адвокат Лиотар.
— Най-стриктно право на задържания е да си избере адвоката, който му харесва. Така че, ако този въпрос бъде поставен отново, ще бъда принуден да сезирам Съвета по реда.
— Сезирайте! Сезирайте! Обръщам се към вас, Стювелс. Не ми отговорихте на въпроса. Не би имало нищо изненадващо да споменете името на някой като адвокат Дьо Баро, един прочут адвокат, но случаят не е такъв. Докато бяхте в моя кабинет, вие не направихте справка в никой годишник, не се консултирахте с никого. Адвокат Лиотар не живее във вашия квартал. Сигурен съм, че допреди три седмици името му никога не се беше появявало по вестниците.
— Протестирам!
— Моля ви се. А що се отнася до вас, Стювелс, кажете ми, преди посещението на моя инспектор, сутринта на 21-ви, бяхте ли чували някога името на адвокат Лиотар? Ако го бяхте чували, кажете ми кога и къде.
— Не отговаряйте.
Прегърбен, фламандецът явно се колебаеше, наблюдавайки Мегре през дебелите стъкла на очилата си.
— Отказвате да ми отговорите, така ли? Добре. Ще ви задам друг въпрос. Обаждаха ли ви се на същия този ден, 21-ви, следобеда, за да ви говорят за адвокат Лиотар?
Франц Стювелс все така се колебаеше.
— Или, ако предпочитате, обаждахте ли се на някого по телефона? Ще ви припомня атмосферата на онзи ден, който беше започнал както всеки друг. Беше слънчево и времето беше много меко, така че не бяхте запалили централното отопление. Работехте си обичайната работа пред прозореца, когато се появи моят инспектор и ви попита дали може да разгледа помещенията, изтъквайки случаен претекст.
— Значи си признавате! — намеси се Лиотар.