Да му се обади по телефона, също бе невъзможно. Понеже, за да направи това, трябваше да се отдалечи от парка и да влезе в някое от заведенията наблизо. Само да можеше да зърне отново полицая, когото беше видяла преди малко, или пък някой друг! Щеше да му каже името си и да го помоли да се обади по телефона на мъжа й. Но като че ли напук на всичко вече не можеше да открие нито един полицай наоколо. Гледаше във всички посоки, сядаше и пак ставаше, надявайки се, че ще зърне някъде малката бяла шапка. Но всеки път тя беше на главата на друга жена.
Преброи повече от двайсет бели шапки само за половин час, а четири от тях бяха на главите на млади жени, облечени в син костюм.
В единайсет часа, когато госпожа Мегре едва започваше да се безпокои насред парка, понеже трябваше да наглежда детето, чието име дори не знаеше, Мегре сложи шапката си и излезе от кабинета. После каза няколко думи на Люка и се запъти, мърморейки недоволно, към малката врата, която свързваше сградата на Съдебната полиция със Съдебната палата.
Беше му станало обичай, горе-долу оттогава, откакто госпожа Мегре беше тръгнала при зъболекаря си в 9-и район. През тази врата комисарят стигаше до коридора, където се намираха кабинетите на съдебните следователи. По пейките там винаги седяха странни личности, а някои от тях бяха охранявани от двама полицаи. Почукваше на вратата, на която беше написано името на съдия Досен.
— Влезте.
Съдия Досен беше най-високият магистрат в Париж. Като че ли винаги се притесняваше от ръста си и му се искаше да се извини заради аристократичния си силует, наподобяващ руска хрътка.
— Седнете, Мегре. Можете да запалите лулата си. Четохте ли статията от тази сутрин?
— Още не съм прегледал вестниците.
Съдията побутна към него един вестник. На първата му страница с едри букви пишеше:
— Имах дълъг разговор с прокурора — каза Досей. — И той е на моето мнение. Не можем да пуснем книговезеца на свобода. Но дори и да искахме, самият Лиотар щеше да ни попречи със своята язвителност.
Само няколко дни по-рано това име беше почти непознато в Съдебната палата. Филип Лиотар, който току-що бе прехвърлил трийсетте, никога не беше защитавал важна кауза. След като в продължение на пет години бе един от секретарите на прочут адвокат, той едва сега започваше собствена практика. Все още живееше в лишена от престиж гарсониера на улица „Бержер“, редом с публичен дом.
Откакто бе избухнал скандалният случай „Стювелс“ и вестниците пишеха за него всеки ден, Лиотар даваше гръмогласни интервюта, изпращаше комюникета и дори се появяваше по новините, разрошен и със саркастична усмивка на уста.
— А при вас има ли нещо ново?
— Нищо, което да заслужава внимание, господин съдия.
— Надявате ли се, че ще откриете мъжа, който е изпратил телеграмата?
— Торанс е в Конкарно2. В такива случаи той лесно се справя.
Откакто аферата „Стювелс“ беше привлякла вниманието на общественото мнение, тя бе отразявана последователно с редица подзаглавия, също като роман с продължение.
Беше се започнало с подзаглавието:
Действието се развиваше в квартал, който Мегре познаваше добре и дори си мечтаеше да живее в него. Беше само на петдесетина метра от площад „Де Вож“.
Като стигнеш до края на улица „Де Франк-Бур-жоа“, излизаш на площада. После тръгваш по улица „Дьо Тюрен“ към площад „Дьо ла Репюблик“ от лявата й страна и най-напред минаваш покрай бистро, боядисано в жълто, а после — покрай сладкарница „Салмон“. Точно до нея има остъклено ателие с нисък таван и прашна витрина, над което виси табелка с избелели букви: Художествена подвързия. Следващото дюкянче е собственост на госпожа Вьов Рансе, която продава чадъри.
Между ателието и витрината на магазина за чадъри има сводеста порта. По-нататък е жилището на портиерката, а в дъното на двора се намира сградата на бивш хотел, превърнат в канцеларии и апартаменти.
Обаче фактът, за който хората не знаеха и който старателно криеха от печата, беше, че цялата тази история бе започнала съвсем случайно. Една сутрин бяха намерили в пощенската кутия на Съдебната полиция, на „Ке дез’ Орфевр“, гнусен лист амбалажна хартия, на който беше написано следното изречение: