— Да, при условие че не си сбъркала шапката.
— В това съм сигурна. Обаче за обувките не бях толкова сигурна.
— Каква е пък сега тази история с обувки?
— Когато една жена седи на пейка в парка, тя, естествено, вижда пред очите си обувките на жената до себе си. Веднъж, когато се загледах внимателно в тях, забелязах, че тя се притесни и се опита да скрие краката си под пейката.
— Защо така?
— Сега ще ти обясня, Мегре. Недей да правиш такава физиономия. Не е твоя вината, че не разбираш нищо от женски работи. Предположи, че една жена, която е свикнала с големите модни къщи, иска да заприлича на жена от дребната буржоазия и да остане незабелязана. Тя си купува готов костюм, което е лесна работа. Тя може също да си купи шапка, която да не е чак толкова луксозна, макар че за шапката не съм толкова сигурна.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че и преди е имала тази шапка, но си е помислила, че достатъчно прилича на останалите бели шапки, които малките буржоазки носят този сезон. Сваля си украшенията. Дотук добре! Обаче с едно нещо ще й бъде трудно да свикне: обувките конфекция. След като човек е свикнал да си купува обувки при най-известните моделиери, краката му се изнежват. Достатъчно често си чувал как стена от болка в краката, за да разбереш, че по природа жените имат нежни крака. И така, дамата остава със старите си обувки, като се надява, че никой няма да забележи. Но това е грешка, понеже аз например гледам най-напред обувките. Обикновено можеш да видиш обратното нещо: хубави, елегантни жени със скъпа рокля или скъпо кожено палто, които носят съвсем евтини обувки.
— Тя със скъпи обувки ли беше?
— Със сигурност бяха обувки, направени по поръчка. Но не разбирам достатъчно, за да установя от коя модна къща са. Други жени сигурно биха могли да определят и това.
След като се нахрани, Мегре, без да бърза, си сипа малка чаша сливова ракия и изпуши почти цяла лула.
— В „Кларидж“ ли отиваш? Нали няма да се върнеш много късно?
Мегре взе такси, слезе точно пред луксозния хотел на „Шанз-Елизе“ и се запъти право към портиерната. Вече беше застъпил нощният портиер, когото познаваше от години. Така беше по-добре, понеже обикновено нощните портиери знаят много повече за клиентите на хотела, отколкото дневните.
Появата му на подобно място винаги имаше един и същи ефект. Както служителите на рецепцията, така и заместник-директорът и дори пиколото на асансьора веднага смръщваха вежди, питайки се какво може да не е наред. В луксозните хотели никак не обичат скандалите, а появата на комисар от Съдебната полиция много рядко означава нещо хубаво.
— Как сте, Беноа?
— Не съм зле, господин Мегре. Американците започват вече да ни докарват пари.
— Графиня Панети още ли е тук?
— Вече има месец, откакто си замина. Искате ли да проверя точната дата?
— Семейството й заедно с нея ли замина?
— Какво семейство?
Нямаше голямо движение. Повечето клиенти на хотела бяха навън — или на театър, или на вечеря. В златистата светлина прислужниците на хотела стояха до мраморните колони. Всички познаваха комисаря и сега отдалеч го наблюдаваха.
— Никога не съм чувал да има семейство. Вече толкова години отсяда тук… и…
— Кажете ми, виждали ли сте графинята с бяла шапка?
— Разбира се. Подариха й една такава само няколко дни преди заминаването.
— А беше ли облечена в син костюм?
— Не. Сигурно имате някаква грешка, господин Мегре. Син костюм има нейната прислужница или камериерката й, ако щете. С една дума, госпожицата, която пътува заедно с нея.
— Никога ли не сте виждали графиня Панети в син костюм?
— Ако я познавахте, никога нямаше да ми зададете този въпрос.
Мегре му подаде за всеки случай снимките на жени, подбрани от Моерс.
— Има ли тук някоя, която да прилича на нея?
Беноа погледна смаяно комисаря.
— Сигурен ли сте, че не бъркате нещо? Показвате ми снимки на жени, които нямат трийсет години, а графинята е почти на седемдесет. Знаете ли какво? Би трябвало да попитате за нея колегите си от Светската полиция, понеже те би трябвало да я познават. Ние тук виждаме най-невероятни неща, нали така? Но мога да ви кажа, че графинята е една от най-оригиналните ни клиентки.
— Кажете ми най-напред знаете ли коя е тя?
— Тя е вдовица на граф Панети, виден италиански индустриалец, занимава се с производство на боеприпаси и с тежка промишленост.