— Благодаря ви. Вероятно ще ви посетя утре сутринта.
Мина през рецепцията, където заместник-директорът, в черно сако и раиран панталон, държеше лично да потърси сметката.
— Напуснала е хотела на 16 февруари вечерта. Ето, сметката е пред очите ми.
— Сама ли замина?
— Виждам, че са отбелязани две вечери за този ден. Значи е вечеряла заедно с компаньонката си.
— Ще може ли да ми дадете за малко тази сметка?
Бяха отбелязани ден по ден всички разходи на графинята в хотела. Мегре искаше да ги прегледа на спокойствие.
— Но само при условие, че после ми я върнете! Иначе ще си имаме разправия с господата от данъчното. Всъщност по какъв повод полицията разследва такава личност като графиня Панети?
Загриженият Мегре насмалко да отговори: „Заради жена ми!“
Обаче се овладя и измърмори:
— Все още не знам. Заради някаква история с една шапка.
Глава шеста
Параходът пералня на Вер Галан
Мегре бутна въртящата се врата и се озова сред гирляндите от светлини на „Шанз-Елизе“. Винаги му приличаха на плачещи очи в дъждовно време. Тъкмо се канеше да слезе пеша до кръговото движение, когато изведнъж смръщи вежди. До едно дърво, недалеч от продавачката на цветя, която се бе укрила там от дъжда, забеляза Жанвие. Гледаше го едновременно с жалък и комичен поглед, като че ли искаше да му каже нещо.
Запъти се към него.
— Какво правиш тук?
Инспекторът му посочи силуета, който се очертаваше пред една от малкото осветени витрини. Беше Алфонси, който като че ли беше безкрайно заинтересуван от изложените на витрината куфари.
— Той ви следи. Затова се получава така, че и аз ви следя.
— Виждал ли се е с Лиотар след посещението на улица „Дьо Тюрен“?
— Не. Той му се обади по телефона.
— Остави всичко. Искаш ли да те закарам до вас?
Жанвие живееше по пътя му, на улица „Реомюр“.
Алфонси ги наблюдаваше как тръгват двамата заедно. Най-напред като че беше изненадан и объркан. После, след като Мегре спря едно такси, се реши да се обърне кръгом и да се отдалечи по посока на „Етоал“.
— Има ли нещо ново?
— Страшно много. Прекалено, може би.
— Утре сутринта пак ли ще се занимавам с Алфонси?
— Не. Мини през бюрото. Сигурно утре ще има работа за всички.
След като Жанвие слезе от таксито, Мегре каза на шофьора:
— Минете през улица „Дьо Тюрен“.
Не беше късно. Мегре смътно се надяваше, че още ще свети в жилището на книговезеца. Щеше да бъде идеалният момент, за да си побъбри надълго с Фернанда. Отдавна му се щеше да го направи.
Заради отблясъка върху една витрина той слезе от колата. Обаче после установи, че навсякъде е тъмно. Поколеба се дали да почука, после отново се запъти към „Ке дез’ Орфевр“, където дежуреше Торанс, и му даде инструкциите си.
Госпожа Мегре тъкмо си беше легнала, когато се прибра на пръсти вкъщи. Докато се събличаше на тъмно, за да не я събуди, тя го попита:
— Какво стана с шапката?
— Наистина е била купена от графиня Панети.
— Ти видя ли я?
— Не. Но тя е на около седемдесет години.
Легна си в лошо настроение, или по-скоро беше загрижен. Когато се събуди, продължаваше да вали. Докато се бръснеше, се поряза.
— Продължаваш ли с разследването си? — попита той жена си, която му поднесе сутрешната закуска с ролки за коса на главата.
— Ами, имам ли да правя нещо друго? — попита го тя най-сериозно.
— Не знам. След като вече си започнала…
Купи вестник на ъгъла на булевард „Волтер“. Не откри в него никакво ново изявление на Филип Лиотар, никакво ново предизвикателство. Очевидно нощният портиер на „Кларидж“ е бил дискретен, тъй като във вестника не се споменаваше и за графинята.
Там, на Кея, Люка беше сменил вече Торанс, беше получил инструкциите му. Машината се беше задвижила. Сега търсеха италианската графиня на Лазурния бряг и в европейските столици. В същото време разследваха така наречения Кринкер и камериерката.
Върху платформата на автобуса, заобиколена от ситен дъждец, един пътник четеше вестника си точно срещу него. Заглавието му накара комисаря да се замисли:
Колко ли души в същия този момент се занимаваха с това? Продължаваха да наблюдават гарите, пристанищата, летищата. Продължаваха да претърсват хотелите и пансионите. Търсеха следите на Алфред Мос. И то не само в Париж и във Франция, но и в Лондон, Брюксел, Амстердам, Рим.