Тя го пусна да мине пред нея по стълбището. После отиде да вземе от етажерката един дебел черен тефтер, който полицията вече беше изследвала пет или шест пъти.
Съвсем накрая имаше показалец, в който бяха записани имената на старите и новите клиенти на книговезеца, в азбучен ред. Фамилията Панети не фигурираше в него, както и фамилията Кринкер.
Стювелс имаше дребен, отривист почерк. Буквите бяха разкривени. Изписваше по странен начин буквата „р“ и буквата „т“.
— Никога ли не сте чували фамилията Кринкер?
— Не, доколкото си спомням. Разбирате ли, ние бяхме заедно по цял ден, но не си позволявах да му задавам въпроси. Господин комисар, вие понякога забравяте, че не съм жена като другите. Припомнете си къде се е запознал той с мен. Тази негова постъпка винаги ме е учудвала. А сега заради нашия разговор изведнъж ми идва наум, че може би е направил това, като си е спомнил каква е била собствената му майка.
Мегре, изглежда, не чуваше какво му говори. Запъти се с широки крачки към вратата. Отвори я с рязко движение и хвана Алфонси за яката на палтото му от камилска вълна.
— Я ти ела тук. Пак ли започваш? Да не би да си решил да прекарваш целите си дни, като ходиш по петите ми?
Онзи се опита да си придаде важност, обаче юмрукът на Мегре здраво го стискаше за яката и го разтърсваше като парцалена кукла.
— Какво правиш тук, можеш ли да ми обясниш?
— Чаках да си тръгнете.
— За да дойдеш пак да досаждаш на тази жена, нали?
— Това е мое право. След като тя няма нищо против да ме приеме…
— Какво търсиш ти тук?
— Попитайте господин Лиотар за това.
— Не ме интересува твоя Лиотар. Предупреждавам те едно нещо: следващия път, когато те хвана да ми вървиш по петите, ще наредя да те приберат за особен вид скитничество, чуваш ли ме!?
Не беше напразна заплаха. Мегре знаеше, че жената, с която живее Алфонси, прекарва по-голямата част от нощите си по кабаретата на „Монмартър“. И без колебание отиваше със случайно срещнатите чужденци в хотела.
Когато се върна при Фернанда, като че ли му беше олекнало. Виждаха силуета на бившия инспектор, понесъл се под дъжда към площад „Де Вож“.
— Какъв род въпроси ви задава?
— Все едни и същи. Иска да знае какво ме питате, аз какво съм ви отговорила, от какво се интересувате, какви предмети сте разглеждали у дома.
— Струва ми се, че отсега нататък ще ви остави на спокойствие.
— Смятате ли, че адвокат Лиотар вреди на моя съпруг?
— Във всеки случай, в дадения момент не му остава нищо друго, освен да го остави да прави онова, което намери за добре.
Трябваше отново да слезе долу, защото беше забравил снимката на Мос на масата в кухнята. Но вместо да се запъти към „Ке дез’ Орфевр“, той прекоси улицата и влезе в дюкянчето на обущаря.
В девет часа сутринта той вече беше пийнал порядъчно и миришеше на бяло вино.
— Е, господин комисар, как е животът?
Двете дюкянчета бяха точно едно срещу друго. Вдигайки очи, и обущарят, и книговезецът не може да не са се виждали един друг, всеки наведен над своята работа. Отделяла ги е само улицата.
— Спомняте ли си някои от клиентите на книговезеца?
— Някои от тях, да.
— А този тук?
Пъхна му снимката под носа. От другата страна на улицата Фернанда ги наблюдаваше загрижено.
— Аз му викам „клоуна“.
— Защо?
— Ами, знам ли. Защото ми прилича на клоун.
Внезапно се почеса по главата и като че ли направи някакво радостно откритие.
— Я слушайте, ако ме почерпите една чаша, мисля, че ще ви кажа нещо в замяна на парите ви. Направо си е късмет, че ми показахте тази снимка. Споменах ви за клоуна и тази дума отведнъж ме накара да си помисля за куфар. Защо ли? Ами да! Защото клоуните обикновено излизат на арената с куфар в ръка.
— По-скоро смешниците правят така.
— Смешници или клоуни, все едно. Ще идем ли да пийнем по едно?
— После.
— Пазите се от мен, а? Не сте прав. Аз съм чистосърдечен човек, на всички го казвам. Е, вашият тип със сигурност е онзи човек с куфара.
— Какъв е този човек с куфар?
Обущарят му намигна, опитвайки се да си придаде хитър вид.
— Нали двамата с вас няма да се надхитряме, а? Да не би аз да не чета вестници? Е, за какво ставаше дума във вестниците в началото? Нали идваха да ме питат дали съм виждал Франц да излиза с някакъв куфар, или пък жена му, или някой друг?