Когато се появи в кабинета на Люка, той се опитваше да се пребори с два телефонни апарата, така че Мегре трябваше да почака доста време.
— Продължавам да тичам след графинята — въздъхна старшината, като триеше потта от челото си. — Във фирмата „Вагон Ли“, където я познават много добре, от месеци не са я виждали по никоя от своите линии. Свързах се по телефона с повечето големи хотели в Кан, Ница, Антиб и Вилфранш. И нищо. Говорих и с казината, но се оказа, че и там не е стъпвала. Лапоент, който говори английски, в момента се обажда на Скотланд ярд. Вече не помня кой се занимава с италианците.
Преди да отиде при съдията Досен, Мегре се запъти нагоре, да види Моерс и да му върне безполезните снимки.
— Никакъв резултат ли няма? — попита клетият Моерс.
— Един от трима, не е никак зле. Остава сега да открием и останалите двама. Твърде е възможно обаче те никога да не са минавали през антропометричната лаборатория.
Към обяд все още не бяха открили никакви следи от графиня Панети. А двама твърде развълнувани италиански журналисти, вдигнати по тревога, чакаха Мегре пред вратата на кабинета му.
Глава седма
Неделният ден на Мегре
Госпожа Мегре беше леко учудена, когато към три часа в събота съпругът й се беше обадил, за да я попита дали вечерята се готви.
— Още не. Защо?… Какво казваш? Аз съм съгласна, разбира се. Щом като си сигурен, че ще бъдеш свободен. Съвсем ли си сигурен? Добре, разбрахме се. Ще се облека. Ще бъда там. Да, близо до часовника. Не, аз не искам кисело зеле, но с удоволствие бих изяла едно гърне зеленчуци по лотарингски. Какво? Нали не се шегуваш? Сериозно ли говориш, Мегре? Аз ли къде искам? Прекалено е хубаво, за да е вярно. Представям си как ще ми се обадиш отново след един час, за да ми съобщиш, че няма да се върнеш нито за вечеря, нито за през нощта. Е, какво пък! Все пак ще се приготвя!
Така че, вместо да мирише на готвено в апартамента на булевард „Ришар Льоноар“, този следобед там миришеше на баня, одеколон и на леко сладникавия парфюм, който госпожа Мегре си пазеше за най-тържествените случаи.
Мегре беше почти точен. Закъсня само с пет минути за срещата им в ресторанта на улица „Ангиен“, където понякога двамата ходеха да вечерят. Беше се отпуснал и като че ли си мислеше за същите неща, за които и останалите мъже. Изяде една порция ситно нарязано кисело зеле, както той го обичаше.
— Избра ли вече киното?
Преди малко по телефона госпожа Мегре не можеше да повярва, понеже той я беше поканил да отидат вечерта на кино, където тя си избере.
Отидоха в „Парамаунт“, на „Дез’ Италиен“. Комисарят се нареди на опашка за билети, без да мърмори, и изтръска лулата си в един огромен плювалник.
От електрическия орган взе да се лее музика. Като че ли изпод земята върху подиума изскочи оркестърът, докато завесата се превръщаше в нещо като синтетичен слънчев залез. Чак след кратките анонси на филми госпожа Мегре разбра. Току-що бяха прожектирали откъси от следващия филм, а после къси реклами за някакви сладкиши и за мебели на кредит.
За първи път виждаше такъв надпис върху киноекран. Веднага след това прожектираха антропометрична снимка на Алфред Мос, анфас, а после в профил. После изредиха всички негови самоличности.
— Заради това ли? — попита го тя, след като излязоха отново на улицата и изминаха пеша една част от пътя, за да подишат чист въздух.
— Не, не само заради това. Впрочем идеята не е моя. Префектът13 я предложи много отдавна, но досега нямаше възможност да бъде осъществена. Моерс забеляза, че снимките, публикувани във вестниците, винаги са деформирани в една или друга степен, заради растера, заради мастилото. А в киното е обратното. Като увеличава образа, то подчертава още повече характерните му черти.
— Е, няма значение дали е заради това или заради нещо друго, но ми беше приятно. Я ми кажи, от колко време не бяхме ходили на кино?
— От три седмици може би — отвърна той чистосърдечно.
— Точно от два месеца и половина!
Препираха се известно време, на шега.
А на другата сутрин слънцето отново светеше ярко и пролетно и Мегре дори си пееше в банята. Измина пеша целия път до Кея по почти пустите улици. Винаги изпитваше особено удоволствие от това да крачи по широките коридори на Съдебната полиция с широко отворените врати на канцелариите, в които няма жива душа.