— Исках само да ви съобщя това мимоходом. Не зная дали ще ви свърши работа.
Мегре също не знаеше. При подобно следствие никога не можеше да се предвиди какво би могло да свърши работа. Във всеки случай, това по-скоро подкрепяше твърдението на Франц Стювелс. До този момент той упорито отричаше, че синият костюм е негова собственост. Но защо тогава той имаше синьо палто, твърде неподходящо по цвят за един кафяв костюм?
Пак телефонът! От време на време и шестте апарата бяха заети едновременно. Телефонистката се беше побъркала, понеже нямаше достатъчно хора, с които да свързва обажданията.
— Откъде се обаждат?
— От Лани.
Мегре беше ходил там навремето. Беше малко градче на брега на Марна14 с много рибари и лакирани малки лодки. Вече не си спомняше каква работа го беше отвела там. Но беше лято и той беше опитал едно бяло вино, чийто вкус все още не беше забравил.
Люка си вземаше бележки. После направи знак на комисаря, че, изглежда, това е нещо сериозно.
— Може би вече сме хванали някаква следа — въздъхна той, след като затвори. — Обадиха се от жандармерията в Лани. От един месец те са доста възбудени от историята с някаква лека кола, паднала в Марна.
— Паднала е в Марна преди един месец, така ли?
— Доколкото разбрах, да. Сержантът, с когото говорих по телефона, толкова искаше да ми обясни и да ми разкаже подробностите, че най-накрая вече нищо не разбирах. Освен това ми съобщаваше имена, които нищо не ми говорят, все едно че става дума за Исус Христос или за Пастьор. Непрекъснато споменаваше някоя си леля Ебар или Обар, която била пияна всяка вечер, но според него не можела да си измисля. С една дума, преди около един месец…
— Той каза ли ти точната дата?
— Да, 16 февруари.
Горд с това, че му се налага да използва току-що съставения от него списък, Мегре погледна в тефтера си.
16 февруари — Графиня Панети и Глория напускат хотел „Кларидж“ в седем часа вечерта с леката кола на Кринкер.
— Да, сетих се за това. Ще видите сега, че изглежда сериозно. И така, тази стара жена, която живее в самотна къща край реката и дава под наем лодки на рибарите, отишла да пие в кръчмата, както всяка вечер. Твърди, че когато се върнала вкъщи, чула много силен шум в мрака. Била сигурна, че шумът е от лека кола, която пада в Марна. В този момент реката тъкмо била придошла. От големия път тръгва малка пътека, която води до самия бряг на реката. Така че заради калта сигурно е била хлъзгава.
— Съобщила ли е веднага за това в жандармерията?
— Разказвала на другия ден сутринта, в кафенето. Трябвало доста време, за да може слухът да се разпространи. Но накрая стигнал до ушите на един полицай, който я разпитал. Полицаят отишъл да види на място, но брегът бил отчасти залят от водата. Течението било толкова силно, че се наложило движението по реката да бъде спряно за петнайсет дни. Изглежда, че едва сега нивото й започва да се нормализира. Според мен обаче те не са се отнасяли много сериозно към цялата тази история. Вчера, след като чули нашия призив във връзка с шоколадовокафявата лека кола, по телефона им се обадил човек, който живеел на кръстопътя на главното шосе и въпросната пътека. Той твърдял, че миналия месец видял как една нощ лека кола в същия този цвят завила пред неговата къща. Човекът е собственик на бензиностанция, който тъкмо в този момент пълнел резервоара на един клиент. Именно затова бил навън в този късен час.
— В колко часа е било това?
— Минавало девет вечерта. Разбира се, по-малко от два часа са необходими, за да стигне човек от „Шанз-Елизе“ до Лани. Обаче на Кринкер, очевидно, нищо не му е пречело да мине по заобиколен път.
— А после?
— От жандармерията са поискали Пътното управление да им даде назаем един кран.
— Вчера ли?
— Да, вчера следобед. Много хора се събрали да гледат как работи кранът. Някъде към вечерта те закачили нещо, обаче тъмнината им попречила да продължат работата. Съобщиха ми дори името на ямата, понеже всички ями на реката са познати на рибарите и на местните хора. Има дори една, която била дълбока десет метра.
— Извадили ли са колата от реката?
— Да, тази сутрин. Била крайслер, шоколадов на цвят, с регистрация от Алп Маритим15. Но това не е всичко. Вътре имало труп.
14
Река в Северна Франция, десен приток на Сена (при Париж). Извира от платото Лангър. — Бел.ред.