Мегре влезе сам при Досен и остави Лиотар, Стювелс и Фернанда, заети с беседата си.
— Имаме ли някакъв резултат?
— Ще разберем скоро. Лиотар напредва, разбира се. Ще ви направя един хубав доклад, в който ще спомена за куфара, но ще гледам да не го замесвам.
— Не е законно, нали?
— Нали искате да хванем убийците?
— Разбирам ви, Мегре. Обаче баща ми и дядо ми цял живот са били съдии.
Лицето му се зачерви, докато очакваше с нетърпение и едновременно със страх кога ще се почука на вратата. Най-сетне тя се отвори.
— Може ли да поканя и госпожа Стювелс да влезе? — попита адвокатът.
Фернанда бе плакала и сега държеше кърпичката си в ръка. Веднага потърси Мегре с поглед, в който имаше отчаяние. Като че ли очакваше, че той все още може да уреди нещата.
А Стювелс беше все същият. Имаше все същият кротък и едновременно упорит поглед. Отиде да седне кротко на стола, който му бяха показали.
Когато съдебният секретар понечи да заеме своето място, Досен му каза:
— Изчакайте един момент. Ще ви повикам, когато разпитът стане официален. Съгласен ли сте, адвокат Лиотар?
— Да, напълно. Благодаря ви.
Само Мегре остана да стои прав пред прозореца. По стъклото му се стичаха дребни капчици дъжд. Сена беше сива като небето; шлеповете, покривите и тротоарите лъщяха под дъжда.
Тогава, след две-три покашлялия, се чу гласът на Досен, който произнесе колебливо:
— Стювелс, струва ми се, че комисарят иска да ви зададе няколко въпроса.
Мегре, който току-що беше запалил лулата си, трябваше да се обърне, за да скрие усмивката, появила се на лицето му.
— Предполагам — започна той, като продължаваше да стои прав, все едно говореше в класна стая, — че вашият защитник ви е съобщил с няколко думи как вървят нещата? Ние знаем за вашата дейност, както и за тази на вашия брат. Може би, що се касае до вас лично, няма да имаме повече в какво да ви обвиним. Всъщност наистина се оказа, че не вашият костюм е бил с петна от кръв, а този на брат ви. Той е оставил своя костюм у вас, а е взел със себе си вашия.
— Моят брат също не е убил никого.
— Вероятно е така. Искате ли аз да ви задавам въпроси, или предпочитате сам да ни разкажете, каквото ви е известно?
Сега вече не само че имаше съюзник в лицето на адвокат Лиотар, но и Фернанда насърчаваше с поглед Франц да говори.
— Задавайте ми въпроси. Ще видя дали ще мога да отговоря на тях.
Той изтри дебелите стъкла на очилата си и зачака, прегърбен, с леко наведена напред глава, като че ли му тежеше прекалено много.
— Кога научихте, че графиня Панети е била убита?
— В неделя срещу понеделник, през нощта.
— Искате да кажете, през онази нощ, когато Мос, Левин и едно трето лице, вероятно Кринкер, са идвали у вас, така ли?
— Да.
— На вас ли ви дойде наум да изпратите телеграма, за да накарате жена си да замине?
— Дори не бях в течение на това.
Това бе напълно възможно. Алфред Мос достатъчно добре познаваше навиците в къщата и живота на съпружеската двойка.
— Значи излиза, че когато са почукали на вратата ви, около девет часа вечерта, вие не сте знаели за какво става дума, така ли?
— Да. Всъщност аз не исках изобщо да ги пускам да влязат. Тъкмо си четях спокойно книга на подземния етаж.
— А брат ви какво ви каза?
— Каза ми, че един от неговите другари имал нужда от паспорт същата тази вечер. Каза, че бил донесъл всичко необходимо и че трябва веднага да се захващам за работа.
— Тогава за първи път ли водеше чужди хора в дома ви?
— Знаеше добре, че не искам да виждам никого.
— Обаче сте знаели, че е имал съучастници, нали?
— Беше ми казал, че работи заедно с някакъв мъж, наречен Шварц.
— Значи, това е същият онзи човек, който се е представял за Левин на улица „Льопик“? Доста пълен, много мургав, нали?
— Да.
— Всички заедно ли слязохте на подземния етаж?
— Да. Не можех да работя в ателието по това време, защото веднага щеше да направи впечатление на съседите.
— Разкажете ми за онзи, третия.
— Не го познавам.
— Имаше ли чужд акцент?
— Да, беше унгарец. Изглежда, искаше по-бързо да замине. Разпитва ме дали няма да има неприятности с фалшивия паспорт.
— За коя държава?
— За Съединените щати. Те са най-трудни за подправяне, заради някои специални печати, които се поставят по договореност между консулствата и емиграционните служби.