После следваше магазинът за книжарски стоки на Фрер, търговец на дребно и на едро, а в двора зад него имаше малка фабрика за картон.
Над ателието на Франц Стювелс, на първия етаж на бившия частен хотел, серийно произвеждаха бижута. Фирмата се казваше „Сас и Лапински“. В нея работеха около двайсет работнички и четирима-петима работници, като мъжете имаха фамилии, невъзможни за произнасяне.
Всички тези хора бяха разпитани, някои по четири-пет пъти, от различни инспектори. Да не говорим за многобройните проучвания на журналистите. Двете маси от бяло дърво в кабинета на Люка бяха покрити с документи, планове, паметни записки и в тези купчини не можеше да се оправи никой освен Люка.
Но Люка продължаваше неуморно да подрежда бележките си. Този следобед Мегре отново застана зад гърба му, без да казва нищо, като леко смукваше от лулата си.
Една от страниците, озаглавена „Мотиви“, беше пълна със записки, които бяха задрасквани една по една.
Бяха търсили мотивите в политиката. Не в онази посока, която беше посочил адвокат Лиотар, понеже неговите доводи не издържаха на никаква критика. Стювелс, който водеше съвсем затворен живот, може би принадлежеше към някоя подривна организация.
Но тук не бяха стигнали доникъде. Колкото повече се ровеха в живота му, толкова по-ясно ставаше, че няма нищо особено да открият в него. След като прегледаха една по една книгите в библиотеката му, се оказа, че са от автори, избрани сред най-добрите в света от интелигентен и много начетен човек. Той не само ги четеше и препрочиташе, но освен това си водеше бележки в полето им.
Мотивът ревност? Фернанда никога не излизаше от къщи без него, освен да пазарува из квартала. А от своето място той почти винаги можеше да я наблюдава, докато пазарува в различните магазини.
Бяха си задали въпроса дали няма някаква връзка между предполагаемото убийство и близостта на предприятието „Сас и Лапински“. Но от фирмата за бижута не бе откраднато нищо. Нито собствениците й, нито работещите в нея познаваха лично книговезеца. Бяха го виждали само през прозореца на ателието му.
Що се отнася до нишката Белгия, също не бяха открили нищо. Стювелс бе напуснал тази страна на осемнайсетгодишна възраст и никога не се бе връщал там. Не се занимаваше с политика и нямаше никакви признаци за това, че принадлежи към някое фламандско екстремистко движение.
Бяха проверили всичко. За да му е спокойна съвестта, Люка приемаше и най-безумните предположения. Постоянно отваряше вратата на канцеларията на инспекторите и току повикваше някой от тях при себе си.
Всички знаеха какво означава това. Трябваше пак да се прави някаква проверка на улица „Дьо Тюрен“ или другаде.
— Може би съм открил нещо — каза той този път на Мегре, като извади едно листче сред разпръснатите пред него папки. — Бях наредил да предадат едно съобщение на всички таксиметрови шофьори. Тук току-що беше един от тях, натурализиран руснак. Ще наредя да се провери.
Това беше най-модната дума. Да се провери!
— Исках да разбера дали онази събота, на 17 февруари, някое такси не е закарало някого или неколцина души на адреса на книговезеца, след като се е стъмнило. Шофьорът на таксито, някой си Жорж Пескин, бил спрян от трима души онази събота, в района на гарата Сен Лазар. Казали му да ги закара на ъгъла на улица „Дьо Тюрен“ и улица „Де Франк-Буржоа“. Значи те са слезли от колата му малко след осем и трийсет, а това доста добре се връзва с показанията на портиерката по повод шума, който е чула. Шофьорът не познавал клиентите си. Но според него онзи, който изглеждал най-важен от всички и който говорил с него, бил левантинец5.
— А те на какъв език са говорили помежду си?
— На френски. Вторият, доста едър и висок русокос мъж, на около трийсет години, говорел със силен унгарски акцент. Като че ли бил разтревожен и не на себе си. Третият бил французин, на неопределена възраст, не бил толкова добре облечен като спътниците си. Като че ли не бил от същата социална среда.
На слизане от колата левантинецът платил, а после тримата се запътили по улица „Дьо Тюрен“ към дома на книговезеца.
Ако не беше тази история с таксито, Мегре може би нямаше да се сети за приключението на жена си.
— Докато се занимаваш с таксиметровите шофьори, може би ще можеш да се осведомиш и за една дребна случка, която е станала тази сутрин. Няма нищо общо с нашето разследване, но все пак това ме заинтригува.
Люка не беше толкова убеден, че това няма нищо общо с неговото разследване, понеже бе готов да го свързва с най-далечните и най-случайни събития. Беше наредил още от ранна утрин да му съобщават всички доклади на градската полиция, за да се убеди, че не съдържат нищо, което би могло да влезе в сферата на неговата дейност.
5
От ит.