Той, от своя страна, си имаше своя канцеларски фотьойл. Беше се излегнал назад в доста вулгарна поза и всмукваше лакомо от лулата си на кратки пресекулки.
Госпожа Мартен трепна, или по-скоро като че цялото й тяло се вцепени.
— Какво искате да кажете? Предполагам, че не сте очаквали аз да…
— Напротив!
И той й се усмихна добродушно. Отведнъж като че пръстите й престанаха да се чувстват удобно в черните памучни ръкавици. Острият поглед на госпожа Мартен бавно обходи всичко около нея и тя като че внезапно получи вдъхновение.
— Сигурно сте получили анонимно писмо?
Тя не само питаше, но и твърдеше това с фалшива сигурност в казаното. Това накара комисаря да се усмихне още по-широко, понеже беше една от характерните черти, съответстващи на всичко, което той вече знаеше за своята събеседничка.
— Не съм получавал никакво анонимно писмо…
Тя тръсна скептично глава.
— Не можете да ме накарате да повярвам…
Тя като че излизаше направо от някой семеен албум. Физически подхождаше възможно най-много на служителя от Бюрото за регистрация, за когото се беше омъжила.
Човек много лесно можеше да си ги представи как в неделния следобед вървят заедно, например, по „Шанз-Елизе“: черният и нервен силует на госпожа Мартен, винаги накривената й заради кока шапка, забързаната й походка на активна жена и онова характерно движение на брадичката, с което категорично подчертаваше някои думи… И бежовото палто на Мартен, кожените му ръкавици, бастунът, уверената и спокойна походка, стремежът му да се шляе по улиците и да се спира пред витрините…
— Да не би да държите траурни дрехи вкъщи? — промърмори лукаво Мегре, като издуха силна струя дим.
— Сестра ми почина преди три години… Искам да кажа, сестра ми от Блоа… Онази, която се омъжи за полицейски комисар… Сам виждате, че…
— Какво?…
Нищо! Тя просто го предупреждаваше да внимава! Беше вече време да го накара да разбере, че тя не е някой случаен човек!
Впрочем тя ставаше все по-нервна, защото цялата реч, която си беше приготвила, не ставаше за нищо заради този дебел комисар.
— Кога научихте за смъртта на първия си съпруг?
— Ами че… тази сутрин, както всички останали! Портиерката ми каза, че вие се занимавате с това разследване и тъй като положението ми е доста деликатно… Вие не можете да разберете.
— Напротив! Впрочем синът ви не ви ли посети вчера следобед?
— Какво намеквате?
— Нищо! Най-обикновен въпрос.
— Портиерката ще ви каже, че не е идвал да ме види най-малкото от три седмици…
Тя говореше сухо. Погледът й беше станал по-агресивен. Дали пък Мегре не беше сбъркал, като не й беше позволил да произнесе своята реч?
— Радвам се на вашата постъпка, тъй като тя доказва вашата деликатност и…
Самата дума „деликатност“ промени нещо в израза на очите на жената и тя му кимна с глава в знак на благодарност.
— Понякога възникват много мъчителни ситуации! — каза тя. — Не всички разбират това. Дори моят съпруг, който ме съветваше да не се обличам в траур! Забележете, че хем го нося, хем не. Не нося воал! Не нося траурна лента! Просто черни дрехи…
Той кимна и остави лулата си на масата.
— Това, че сме разведени и че Роже ме е направил нещастна, не означава, че трябва да…
Тя си възвръщаше увереността. Доближаваше се незабележимо към предварително подготвената си реч.
— Особено в такава голяма къща като тази, в която живеят двайсет и осем семейства! И то какви! Не говоря за тези от първия етаж! Макар че господин Дьо Сен Марк е добре възпитан, затова пък неговата жена не би почнала да поздравява хората за нищо на света. Когато човек е получил добро възпитание, му е трудно да…
— Вие в Париж ли сте родена?
— Баща ми беше сладкар в Мо…
— А вие на колко години бяхте, когато се омъжихте за Куше?
— Бях на двайсет… Забележете, че родителите ми не ми даваха да обслужвам клиентите в магазина… По онова време Куше много пътуваше… Казваше, че печели достатъчно много пари и е способен да направи една жена щастлива…
Погледът й ставаше все по-суров и тя отново се увери, че няма опасност да срещне ирония от страна на Мегре.
— Предпочитам да не разказвам колко много страдах заради него!… Всички пари, които печелеше, ги загубваше в някакви глупави спекулации… Твърдеше, че ще стане богат… Сменяше местоработата си по три пъти в годината, така че, когато синът ми се роди, ние нямахме нито един сантим спестени пари и майка ми трябваше да ни купи пелени за бебето…