Мебелите бяха подчертано стилни. Монументалният кристален полилей в салона започваше да звънти веднага щом като някой минеше край него.
Госпожа Куше беше тук, заобиколена от трима мъже, които веднага му представи. Най-напред младежът в траур:
— Моят брат, Анри Дормой, адвокат в съда.
След това един възрастен господин:
— Моят чичо, полковник Дормой.
И най-накрая една дама с красиви, макар и посребрени коси:
— Майка ми…
Всички те, облечени в траурни дрехи, бяха твърде изискани. Чашите за чай на масата още не бяха раздигнати. Бяха останали и още филийки с масло и сладкиши.
— Седнете, ако обичате…
— Позволете да ви задам един въпрос. Онази дама в стаята на покойника…
— Това е сестрата на съпруга ми… — каза госпожа Куше. Пристигна тази сутрин от Сент Аманд…
Мегре не се усмихна. Но разбра. Беше съвършено ясно, че на тях не им е особено приятно цялото семейство Куше да се появи — всички облечени като обикновени селяни или като хора от дребната буржоазия.
От едната страна бяха роднините на съпруга, а от другата — роднините на семейство Дормой. От страна на фамилията Дормой всички бяха елегантни и изискани. И всички бяха облечени в черно. От страна на фамилия Куше засега беше дошла само тази лелка, облечена в копринена рокля, прекалено тясна под мишниците.
— Госпожо, ще мога ли да ви кажа няколко думи на четири очи?
Тя се извини пред семейството си, което понечи да се оттегли от салона.
— Моля ви, останете тук… Ние ще отидем в жълтия будоар…
Очевидно беше плакала. После беше напудрила лицето си и сега вече почти не се забелязваше, че клепачите й са леко подпухнали. Гласът й беше приглушен от непресторена умора.
— Не сте ли имали днес неочаквано посещение?
Вдигна лице раздразнено:
— Откъде знаете?… Да, още в ранния следобед дойде завареният ми син…
— Познавахте ли се двамата с него?
— Много бегло… Обикновено се виждаше със съпруга ми в неговата канцелария. Но веднъж го срещнахме в театъра и тогава Реймон ни представи един на друг.
— Каква беше целта на посещението му?
Вдовицата отклони поглед.
— Искаше да знае дали сме намерили някакво завещание. Попита ме също за името на моето доверено лице, за да се обърне към него за формалностите.
Тя въздъхна и се опита да намери някакво извинение за цялата тази цигания.
— Това е негово право. Струва ми се, че половината от богатството му се полага по закон, и нямам намерение да го лишавам от него.
— Мога ли да ви задам няколко недискретни въпроса? Когато се омъжихте за Куше, той беше ли вече богат?
— Да… Не толкова, колкото сега, обаче работите му започваха да набират скорост.
— Брак по любов? Последва прикрита усмивка.
— Би могло да се каже… Срещнахме се за пръв път в Динар. След три седмици той ме попита дали съм съгласна да стана негова съпруга. Родителите ми се осведомиха…
— Бяхте ли щастлива?
Гледаше я право в очите, така че нямаше нужда от отговор. Предпочете сам да промърмори в отговор:
— Имало е известна разлика във възрастта… Куше е имал своята работа… С една дума, между вас не е съществувала голяма близост… Вярно ли е?… Вие сте се грижили за къщата му… Водили сте свой собствен живот, а той — негов.
— Никога не съм го упреквала за нищо! — каза тя. — Той беше твърде витален човек и имаше нужда от повече движение… Не исках да му преча…
— Не го ли ревнувахте?
— Да, в самото начало… Но после свикнах… Струва ми се, че той ме обичаше…
Тя беше доста хубавичка, но нямаше блясък, не притежаваше енергия. Чертите на лицето й бяха неопределени, а тялото — изнежено. Притежаваше сдържана елегантност. Сигурно предлагаше доста грациозно чай на своите приятелки в прохладния си комфортен салон.
— Съпругът ви споменаваше ли често за своята първа съпруга?
Тогава очите й придобиха по-суров израз. Опита се да прикрие своя гняв, но веднага разбра, че не може да излъже Мегре.
— Не е моя работа да… — започна тя.
— Извинете ме. Но като се имат предвид обстоятелствата на неговата смърт, не може да става и дума за деликатност…
— Да не би да подозирате…?
— Не подозирам никого. Опитвам се да пресъздам живота на вашия съпруг, неговото обкръжение, неговите действия и жестове през последната вечер. Знаехте ли, че тази жена живее в същата сграда, където се намират помещенията на фирмата „Куше“?