Домашен халат в пурпурночервено! Очевидно най-крещящият цвят, който беше намерил! А до леглото бяха оставени чехли с продупчени подметки.
Масата беше с едно чекмедже.
— Ще забележите, че не е било заключено! — каза полковникът. — Не зная дори дали има ключ за него. Тази сутрин племенницата ми имаше нужда от пари, за да плати на един доставчик. Аз реших да й помогна, за да не се налага да плаща с чек. Дойдох тук, в тази стая, и започнах да търся. И ето какво открих…
Беше плик, на който бе напечатан адресът на Грандхотела. Леко синкав лист хартия за писма със същия печат.
И върху него следните редове, изглежда, написани разсеяно, както когато се пише чернова.
Настоящото се явява мое завещание…
А по-нататък следваше неочакваното изречение:
Тъй като вероятно няма да се съобразя със законите, действащи в сферата на наследяването, обръщам се с молба към моя адвокат, метр Дампиер, да положи цялото си старание, за да може моето богатство да бъде разделено по възможност най-равно между:
1 — моята съпруга Жермен, по баща Дормой;
2 — моята първа съпруга, понастоящем съпруга на Мартен, с домашен адрес площад „Де Вож“ №61;
3 — Нина Моанар, живееща в хотел „Пигал“, на улица „Пигал“.
— Какво ще кажете?
Мегре ликуваше. Куше му беше станал дори още по-симпатичен от преди, след като прочете неговото завещание.
— Разбира се — продължи полковникът, — това завещание не издържа на никаква критика. То съдържа множество клаузи за невалидност, така че веднага след погребението ще наредя да го оспорят. Но ми се стори, че ще е необходимо и интересно да ви разкажа за него, защото…
Мегре продължаваше да се усмихва, все едно присъстваше на разиграването на много забавен номер. Та дори ако вземеш тази хартия от Грандхотела! Като мнозина делови мъже, които не разполагат със своя канцелария в центъра, Куше вероятно е правел някои от срещите си именно там. И тогава, докато е чакал някого, вероятно в хола или в пушалнята на хотела, той е грабнал първата папка за писма, която му е била подръка, за да надраска върху листа тези няколко реда.
Дори не беше залепил плика! Просто го беше захвърлил в чекмеджето на масичката и беше оставил за по-късно написването на завещанието в съответствие със законовите формулировки.
Това се беше случило преди петнайсет дни.
— Вероятно ви е направил впечатление един наистина чудовищен факт — продължи полковникът.
Куше чисто и просто забравя да спомене своя единствен син! Дори тази единствена подробност е достатъчна, за да опорочи завещанието и…
— Вие лично познавахте ли Роже?
— Аз ли?… Не…
Мегре продължаваше да се усмихва.
— Преди малко ви казах, че съм ви помолил да дойдете тук, защото…
— А познавахте ли Нина Моанар?
Нещастникът подскочи, все едно някой го беше настъпил по крака.
— Няма нужда да я познавам! Дори адресът й — улица „Пигал“, е достатъчен, за да си представя какво… Но за какво говорех?… А, да! Видяхте ли датата на завещанието! То е отскоро!… Куше е умрял само две седмици след като го е написал… Бил е убит!… Да предположим сега, че една от двете жени, за които става дума, е знаела за това завещание… Имам всички основания да смятам, че те не са богати…
— А защо две жени?
— Какво искате да кажете?
— Три жени! В завещанието се споменават три жени! Трите жени на Куше, ако щете!
Полковникът реши, че Мегре се шегува.
— Говорех сериозно… — каза той. — Не забравяйте, че има мъртвец в къщата ни! Както и че става въпрос за бъдещето на няколко души!…
Разбира се! Но въпреки това на комисаря му се щеше да се разсмее. И самият той не би могъл да каже защо.
— Благодаря ви, че ми съобщихте всичко това.
Полковникът беше ядосан. Изобщо не разбираше как може изтъкнат служител като Мегре да се държи по този начин.
— Предполагам, че…
— Довиждане, господин полковник. Бъдете така любезен да предадете моите уважения на госпожа Куше.
А като излезе вече на улицата, той не можа да се сдържи да не промърмори:
— Ей, че дявол е този Куше!
Съвсем спокойно и съвсем сериозно той вписваше и трите си жени в своето завещание! Включително и първата, вече станала госпожа Мартен, която непрестанно беше изниквала пред него със своя презрителен поглед като истински жив упрек! Включително и милата малка Нина, която беше полагала всички усилия, за да го отвлече от мислите му!