— Отиде на покупки заедно с Андре…
Нейният съпруг! Добро момче, което управляваше фабрика за брикети.
— Изглеждаш ми уморен… Надявам се, че няма да излизаш повече днес поне?
Не, Мегре не излезе повече тази вечер. В девет часа вечерта играеше на карти със своята балдъза и своя баджанак, а сливовата изпълваше с уханието си цялата трапезария.
А госпожа Мегре непрестанно се заливаше от смях, понеже така и не беше успяла да запомни коя карта каква е и сега пак правеше невъобразимо глупави грешки.
— Сигурна ли си, че нямаш деветка?
— Ами че защо, имам си…
— Тогава защо не играеш с нея?
Всичко това се отразяваше на Мегре като гореща вана. Дори престана да го боли главата.
Беше престанал вече да мисли за госпожа Мартен. А тъкмо в този момент колата на „Бърза помощ“ я откарваше в болница „Света Ана“, докато съпругът й хлипаше самотно на празното стълбище.