— А котка?
— Снаха ми изпитваше ужас от котките. Виждате ли?! Пак говоря в минало време. То е само защото смятаме, че онова време е вече отминало.
— Значи седнахте и тримата на масата, така ли?
— Мария слезе, след като бях сервирала супата.
— Нямаше ли някакви спорове?
— Не, никакви. Вечерята мина в мълчание. Но знаех, че въпреки всичко Гийом е много развълнуван. На пръв поглед изглежда флегматичен, но всъщност е изключително чувствително момче. Когато човек е живял с някого повече от две години…
Мегре и Боасие не чуха нищо. Обаче старата жена имаше остър слух. Тя наведе глава, като че за да чуе по-добре. Това беше нейна грешка, понеже Мегре веднага разбра, стана и отиде да отвори вратата. Зад нея, видимо притеснен, стоеше мъж, който наистина беше по-висок, по-едър и по-дебел от комисаря. Изглежда, беше слушал от известно време разговора им.
Майка му не беше излъгала, като бе казала, че той си подремва следобед. Редките му разрошени коси бяха залепнали по челото. Беше навлякъл набързо панталон върху разкопчаната си бяла престилка. Носеше платнени пантофи.
— Влезте, господин Сер — каза Мегре.
— Моля да ме извините. Чух някакъв шум и си помислих, че…
Говореше, без да бърза и без да откъсва тежкия си, муден поглед от тях.
— Господата са от полицията — обясни майка му, като ставаше.
Той не попита нищо, само ги изгледа отново, а после закопча престилката си.
— Госпожа Сер ни каза току-що, че жена ви е заминала онзи ден.
Този път той се обърна към старата жена и сбърчи вежди. Едрото му тяло беше отпуснато, както и лицето, но за разлика от мнозина дебеланковци не създаваше впечатление за весел човек. Кожата му беше матова и много бледа. Имаше кичури кафяви косми в ноздрите и ушите, а веждите му бяха огромни и много гъсти.
— Какво по-точно желаят господата? — попита той, като произнасяше отсечено сричките.
— Не знам.
Мегре беше изпаднал в твърде затруднено положение. Боасие се чудеше как ли ще се справи комисарят с тази ситуация. Тези не бяха от хората, на които можеш да разправяш врели-некипели.
— Честно казано, господин Сер, съвсем случайно стана въпрос за жена ви в хода на разговора. Майка ви ни съобщи, че сте си легнали, за да дремнете, и си поприказвахме, докато ви чакахме. Виждате ни тук двамата с моя колега — думата „колега“ доставяше огромно удоволствие на Боасие! — тъй като имаме основание да смятаме, че сте били жертва на опит за кражба.
Но Сер не беше от хората, които лесно могат да бъдат заблудени. Напротив, взираше се в Мегре така, като че се мъчеше да прочете мислите му.
— И кой ви внуши тази мисъл?
— Понякога получаваме конфиденциална информация.
— Предполагам, че имате предвид информаторите?
— Да допуснем, че става дума за тях.
— Съжалявам, господа.
— Искате да кажете, че не са ви ограбили?
— Ако това се беше случило, непременно щях да осведомя лично полицейския комисар.
Той дори не се опитваше да се преструва на любезен. Нито за миг на лицето му не се появи и намек за усмивка.
— Имате ли огнеупорна каса?
— Предполагам, че съм в правото си да не ви отговарям. При все това не виждам никаква пречка да ви кажа, че наистина имам такава каса.
Майка му се опитваше да му направи някакъв знак, вероятно за да го посъветва да не бъде толкова груб. Но зъболекарят много добре си даваше сметка какво прави и продължаваше да държи на своето.
— Ако не се лъжа, става дума за огнеупорна каса на фирмата „Планшар“, която е била монтирана преди повече от седемнайсет години.
Той изобщо не се разтревожи. Продължаваше да стои прав, докато Мегре и Боасие седяха в полумрака. Мегре забеляза, че има същата дебела брадичка като мъжа на портрета и същите вежди. Опита се на шега да си го представи с бакенбарди.
— Не си спомням точната дата, на която е монтирана, а и това не засяга никого.
— Установих на влизане, че вратата има секретна брава и верига.
— Да, така е.
— Вие и майка ви на първия етаж ли спите?
Сер не отговори.
— Канцеларията и кабинетът ви на партера ли се помещават?
От жеста на старата дама Мегре разбра, че въпросните две помещения са от другата страна на салона.
— Ще ми разрешите ли да хвърля един поглед?
Зъболекарят се поколеба и отвори уста да отговори. Мегре беше сигурен, че искаше да каже „не“. Майка му също усети това и се намеси.