— Но защо тогава не е предупредил полицията, че някой се е опитвал да го ограби?
— Той твърди, че никой не се е опитвал да го ограби.
— А не липсваше ли едно стъкло на някой от прозорците?
Тя вероятно добре познаваше навиците на Тъжния Алфред. Боасие погледна към Мегре, като че го съветваше да си мълчи, но комисарят не му обърна внимание.
— Едно от стъклата наистина скоро е било сменено. Изглежда, било счупено преди четири-пет дни, когато имаше буря.
— Той лъже.
— Със сигурност някой от всички лъже.
— Мислите, че съм аз, така ли?
— Не съм казал такова нещо. Може да е Алфред.
— Но защо ще ми разправя някакви си бабини деветини по телефона?
— А може и да не е разказвал нищо — намеси се Боасие, който я наблюдаваше внимателно.
— Но за какво ми е да си измислям тази история? И вие ли си мислите така, господин Мегре?
Той едва-едва се усмихваше. Чувстваше се добре, беше изпаднал в състояние на едва ли не пълно блаженство. Бирата беше прясна, а тук, в сянката, се носеше мирис също като на село, може би заради това, че Булонският лес беше съвсем наблизо.
Беше един истински мързелив следобед. Изпиха по две половинлитрови бири. А после, за да не оставят момичето само толкова далече от центъра на Париж, го качиха в своето такси и го оставиха в Шатле.
— Обадете ми се веднага щом получите писмо от съпруга ви.
Чувстваше, че тя е разочарована от него, сигурно си го е представяла съвсем друг. Вероятно си казваше, че вече е остарял, станал е като всички останали и няма особено желание да се занимава с нейния случай.
— Искате ли да отложа отпуската си? — му беше предложил Боасие.
— Предполагам, че жена ви вече е стегнала куфарите?
— Вече са на гарата. Трябва да тръгнем с влака в шест часа утре сутринта.
— Заедно с дъщерята?
— Разбира се.
— Е, тръгвайте тогава.
— Няма ли да имате нужда от мен?
— Нали вече ми дадохте досието?
След като остана сам в кабинета си, замалко да задреме във фотьойла. Осата вече беше отлетяла. Слънцето огряваше другата страна на кея. От обяд Люка вече беше излязъл в отпуска. Повика Жанвие, който тази година пръв си беше взел отпуската, още през юни, заради сватба на някого от фамилията.
— Седни. Имам работа за теб. Свърши ли с доклада си?
— Току-що свърших.
— Добре тогава. Записвай си. Най-напред ще трябва да отидеш в кметството на Ньой и да потърсиш моминското име на една холандка, която преди две години и половина се е омъжила за някой си Гийом Сер, с постоянно местожителство на улица „Дьо ла Ферм“, 43А.
— Лесна работа.
— Вероятно. Преди това сигурно е живяла известно време в Париж. Опитай се да разбереш къде точно, какво е правела, нещо за семейството й, дали е имала пари и т.н.
— Разбрано, шефе.
— Казват, че е напуснала дома на улица „Дьо ла Ферм“ във вторник, между осем и девет часа вечерта и е взела нощния влак за Холандия. Отишла сама да си хване такси на ъгъла на булевард „Ришар-Валас“, за да натовари в него куфарите си.
Жанвие записваше в тефтерчето си.
— Това ли е всичко?
— Не. Вземи някой да ти помага, за да свършите по-бързо работата. Искам да разпитате хората от квартала, доставчиците и т.н. за семейство Сер.
— Колко души са те?
— Майка и син. Майката е на около осемдесет години, а синът е зъболекар. Ще се опиташ да откриеш това такси. Разпитай освен това хората, които работят на гарата и във влака.
— Мога ли да използвам една от колите?
— Да, можеш.
Това беше горе-долу единствената работа, която той свърши през онзи следобед. После поиска да го свържат с белгийската полиция, която разполагаше с отличителните белези на Тъжния Алфред, обаче полицаите още не го бяха открили. Освен това проведе дълъг разговор с комисаря, който заверяваше паспортите на границата, в Жомон. Той лично се беше качвал във влака, който се предполагаше, че Алфред е взел. Но не си спомняше пътник, който да прилича на специалиста по огнеупорни каси.
Това обаче не означаваше нищо. Просто трябваше да чакат. Мегре подписа няколко протокола за разпит вместо директора, отиде да си изпие аперитива в „Брасри Дофин“ заедно с колегата си от отдел „Обща информация“ и се прибра вкъщи с автобуса.
— Какво ще правим сега? — попита го госпожа Мегре, след като беше разтребила масата след вечеря.