Тя отвори уста да му отговори: той разбра, че някаква внезапна мисъл я е разколебала. Дори му се стори, че по бузите й се разлива лека червенина.
— Две години — отвърна тя най-сетне. — Странно е, нали? Чак сега това ми прави впечатление. С Мария също живя две години.
— Каква беше първата му жена?
— Тя беше от прекрасно семейство, казваше се Жана Дьовоазен. Срещнахме я за първи път в Диеп през онзи период, когато ходехме там всяка година.
— По-млада ли беше от него?
— Момент да помисля. Той беше на трийсет и две години и тя беше горе-долу на същата възраст. Беше вдовица.
— Тя нямаше ли деца?
— Не. Знам, че имаше само една сестра, която живееше някъде в Индокитай.
— А от какво е починала?
— От сърдечна криза. Беше със слабо сърце и прекарваше по-голямата част от времето по лекари.
Тя му се усмихна отново:
— Но още не съм ви казала защо съм тук. Щях да ви се обадя вчера, когато синът ми отиде на всекидневната си разходка. Обаче после си помислих, че ще бъде по-коректно да ви посетя тук. Държа да се извиня за поведението на Гийом и да ви кажа, че лошото му настроение не беше насочено към вас лично. Той е доста затворен в себе си.
— Да, успях да забележа това.
— Само при мисълта, че може да го подозирате заради някаква нечестна постъпка… Той си беше такъв още от съвсем малък…
— Всъщност той излъга ли ме?
— Моля?
Лицето на старата дама изразяваше искрено учудване.
— Но защо ще ви лъже? Не ви разбирам. Вие, така да се каже, изобщо не сте му задавали никакви въпроси. А аз дойдох тук, при вас, именно за да отговоря на онези въпроси, които бихте искали да ми зададете. Ние нямаме какво да крием. Не зная поради какви обстоятелства трябва да се занимавате с нас. Сигурно има някакво недоразумение или пък това е отмъщение от страна на някой от съседите.
— Кога се счупи стъклото на прозореца?
— Но нали ви казах вече или синът ми го каза, вече не си спомням: по време на бурята миналата седмица. Тогава бях на първия етаж и не успях да затворя всички прозорци. Веднага след това чух шум от счупено стъкло.
— Значи беше през деня, така ли?
— Трябва да беше към шест часа вечерта.
— Така че домашната ви прислужница, Йожени, вече не е била в дома ви?
— Тя си тръгва в пет часа, мисля, че вече ви казах и това. Не съм споделила със сина ми, че ще дойда да се видя с вас. Помислих си, че може би ще пожелаете да посетите нашия дом и това ще стане по-лесно, когато той не си е вкъщи.
— Искате да кажете, когато прави обичайната си разходка през късния следобед?
— Да. Ще видите, че ние нямаме какво да крием вкъщи и ако не беше Гийом с този негов характер, всичко щеше да се изясни още вчера.
— Трябва да отбележа, госпожо Сер, че вие дойдохте тук по свое собствено желание.
— Ами да, разбира се.
— И пак вие поискахте от мен да ви задавам въпроси.
Тя кимна утвърдително.
— Така че ще разгледаме отново събитията, като се започне от последния път, когато сте се хранили заедно тримата — вие, вашият син и вашата снаха. Куфарите на снаха ви вече са били готови. На кое място в къщата бяха сложени?
— В коридора.
— Кой ги свали долу?
— Йожени свали куфарите, а синът ми се зае със сандъка, който беше прекалено тежък за нея.
— Много голям ли беше сандъкът?
— Да, от онези, които се наричат сандъци за пътешествия. Преди да се ожени, Мария е пътувала много. Живяла е в Италия и в Египет.
— А какво вечеряхте този ден?
Въпросът като че й се стори забавен и в същото време я изненада.
— Един момент! Понеже аз се занимавам с готвенето, сега ще си спомня. Най-напред, бульон от зеленчуци. Ние винаги ядем бульон от зеленчуци, защото е много полезен за стомаха. А за след това бях приготвила печена скумрия и пюре от картофи.
— А за десерт?
— Шоколадов крем. Да, така беше. Синът ми обожава шоколадовия крем.
— А докато се хранехте, говорехте ли си за нещо на масата? По кое време свършихте с вечерята?
— Към седем и половина. Сложих съдовете в мивката и се качих в стаята си.
— Значи не сте присъствали на заминаването на снаха си, така ли?
— Не, не държах да присъствам. Това са мъчителни моменти, а аз предпочитам да избягвам вълненията. Казах й довиждане, докато бях долу, в салона. Не й се сърдя, всеки си има свой характер и…