— Ние с вас, разбира се, не гледаме по еднакъв начин на него — каза тя. — Той е просто един нещастен човек. Но е по-интересен, отколкото си мислите. Живея с него вече почти дванайсет години и започвам да го опознавам.
— Къде е той сега?
— И дотам ще стигнем, не се тревожете. Не знам къде е, но без да ще, много лошо се е подредил и точно затова съм дошла при вас. Само че трябва да ми имате доверие. Да, добре разбирам, че искам прекалено много от вас.
Наблюдаваше я с любопитство, защото тя говореше с трогателна простота; Не се превземаше, не се опитваше да му направи впечатление. Действително, напредваше бавно към целта си, но само защото онова, което трябваше да му каже, беше наистина сложно.
И все пак като че помежду им продължаваше да стои бариера. А тя се опитваше да я преодолее, за да не си създава той погрешно впечатление за Тъжния Алфред, с когото никога не се беше сблъсквал лично.
Мегре знаеше за него само онова, което беше чувал да се разказва из полицейските канцеларии. Беше станал едва ли не известна личност: вестниците му отделяха особено внимание заради живописните подробности в живота му.
Алфред беше работил дълго за фирма „Планшар“, известни производители на огнеупорни каси. Бе станал един от най-добрите им специалисти. Още навремето бил тъжен и затворен младеж с крехко здраве, който периодически получавал епилептични припадъци.
Може би Боасие ще може да съобщи на Мегре при какви обстоятелства Алфред беше напуснал работата си във фирма „Планшар“.
Но така или иначе, вместо да монтира огнеупорните каси, Алфред беше започнал да краде тяхното съдържание.
— Когато го срещнахте за първи път, той още ли работеше редовно?
— Разбира се, че не. Не съм го накарала аз да тръгне по кривия път, ако това си мислите. Работеше по малко тук-там, наемаше се от време на време при един ключар. Обаче бързо разбрах какво става всъщност.
— Не мислите ли, че е по-добре да се срещнете с Боасие?
— Той се занимава с кражбите, нали? Обаче с убийствата се занимавате вие.
— Да не би Алфред да е убил някого?
— Вижте, господин комисар, мисля, че нещата ще вървят по-бързо, ако ме оставите да говоря. Алфред може да е всякакъв, но няма да убие човек дори за всичкото злато на света. Може да ви се стори глупаво, че говоря така за човек като него, но той е чувствителен и може да се разплаче за щяло и нещяло. Достатъчно добре го познавам. Някой може да ви каже, че той няма воля. Но може би точно защото е такъв, започнах да го обичам.
Тя погледна Мегре спокойно. Беше произнесла последната дума, без да набляга на нея, но все пак с известна гордост.
— Ако знаехте какви мисли му минават през главата, щяхте много да се учудите. Но няма значение. За вас той е просто крадец. Веднъж успели да го хванат полицаите и после изкара пет години в пандиза. Нито веднъж не пропуснах да отида на свиждане в дните за посещение. А през цялото това време трябваше да се занимавам пак със старата си професия. Можех да имам неприятности, понеже не бях регистрирана, а по онова време все още трябваше задължително да си регистрирана.
Той още се надява, че ще успее да направи голям удар и после ще можем да отидем да живеем на село. Това му е мечтата, откакто се помни.
— Къде живеете сега?
— На кея Жемап, точно срещу шлюза Сен Мартен. Представяте ли си? Държим две стаи над едно бистро, боядисано в зелено. Много е удобно заради телефона.
— Алфред там ли е в момента?
— Не. Вече ви казах, че не знам къде е и можете да ми имате доверие. Той направи един удар — не миналата нощ, а по-миналата.
— И сигурно е избягал, така ли?
— Имайте търпение, господин комисар! След малко ще видите, че всичко, което ви разказвам, е важно. Сигурно познавате хора, които си купуват лотарийни билети от всеки тираж на националната лотария? Някои дори се лишават от храна, за да си купят повече билети. Все си мислят, че само след няколко дни най-сетне ще станат богати. Е, с Алфред е същата работа! Из цял Париж има огнеупорни каси, които той е монтирал и които познава като собствения си джоб. Когато някой си купува огнеупорна каса, обикновено го прави, за да си държи там парите или скъпоценностите, не е ли така?
— И той се надява, че един ден ще попадне на големите пари, така ли?
— Точно така.
Тя повдигна рамене, като че говореше за някаква безобидна детска мания. А после добави:
— Просто няма късмет. Обикновено все попада или на акции, които не могат да се продадат, или на някакви делови документи. Един-единствен път е имало наистина голяма сума, с която щеше да си живее спокойно до края на дните. И точно тогава Боасие го арестува.