— Какво е това? — едва изрече той и ми посочи малкия автоматичен пистолет със седефена дръжка, който си бях купила по време на пътуването в Египет.
Спомняш ли си този пистолет? Бях ти разказвала навремето за него. Бяха ми казали, че в тези страни сама жена никога не може да се чувства в безопасност. Не знам защо го сложих в онова чекмедже. Отвърнах му съвсем спокойно: „Това е пистолет.“ „Зареден ли е?“ „Не си спомням вече.“ Хванах го и погледнах пълнителя — нямаше патрони в него. „Имате ли патрони за него?“ „Сигурно трябва да има тук някъде.“ Половин час по-късно свекърва ми пристигна под някакъв предлог, тъй като никога не влиза в стаята ми без определена причина. Тя също дълго ми говори със заобикалки. Но после все пак ми обясни, че за една жена не било прилично да притежава оръжие. „Но това е по-скоро играчка — отвърнах й аз. — Пазя го като спомен, защото дръжката му е красива, а върху нея са гравирани моите инициали. Впрочем не смятам, че той наистина може да причини кой знае какво зло някому.“
Най-накрая тя отстъпи. Но не и преди да съм й дала кутията с патрони, която се намираше в дъното на едно от чекмеджетата.
Най-смешното е, че малко след като тя излезе, намерих в една от моите чанти друга кутия с патрони, които бях забравила там. Но не й го казах…
Мегре, който стоеше с бутилката коняк в ръка, сипа една чаша и на преводача. После отиде да сипе и на стенографа, и на инспектора, който рисуваше човечета върху попивателната си, за да се бори със съня.
Когато се върна в кабинета си, откъдето Жанвие излезе автоматически, започна нов рунд между двамата мъже.
— Размислих вече, Сер. Започвам да си мисля, че не сте ме излъгали чак толкова много, колкото си мислех.
Вече не се обръщаше към него с „господине“, като че след тъй дългия им разговор на четири очи беше уместно да се установи по-голяма фамилиарност между двамата. Зъболекарят само го погледна подозрително.
— Мария вероятно не е изчезнала, също както и първата ви жена. Изобщо не сте били заинтересуван от нейното изчезване. Тя е приготвила багажа си и ви е съобщила, че заминава за Холандия. Действително се е канела да вземе нощния влак. Не знам дали е умряла в дома ви, или чак след като е излязла оттам. Вие как мислите?
Гийом Сер не отговори, обаче погледът му вече очевидно изразяваше по-голям интерес.
— Ако предпочитате да се изразя така — трябвало е да умре от естествена смърт, искам да кажа от такава смърт, която е можела да мине за естествена. Но не това е станало. Понеже в такъв случай нямаше да имате никаква причина да направите така, че тялото й да изчезне, както и целият й багаж. Но има и една друга подробност, която не се връзва. Вече сте си били взели довиждане, тъй че не е имало причина тя да се връща отново във вашия кабинет. И все пак нейният труп е бил там в определен момент през нощта. Не искам от вас да ми отговорите, а само да следите внимателно моите разсъждения. Едва сега научих, че жена ви е притежавала автоматичен пистолет. Готов съм да повярвам, че сте стреляли, за да се защитите. След това обаче ви е обзела паника. Оставили сте тялото на мястото му, само колкото да отидете да изкарате колата си от гаража. И именно в този момент, някъде около полунощ, портиерката ви е забелязала.
Всъщност се опитвам да разбера какво е променило вашите планове, както и нейните. Били сте в кабинета си, нали?
— Не си спомням.
— Вече ми го казахте.
— Възможно е…
— Убеден съм обаче, че майка ви не е била в своята стая, а е била заедно с вас.
— Не, тя си беше в стаята.
— Спомняте си това, така ли?
— Да.
— Значи трябва си спомняте също, че сте били в своя кабинет. Жена ви още не била тръгнала за такси. Ако тя се беше върнала с такси през онази нощ, ние щяхме да открием шофьора. С други думи, именно преди да напусне дома си, тя е променила намеренията си и се е запътила към вашия кабинет. Защо?
— Не знам.
— Признавате ли, че е идвала да говори с вас?
— Не.
— Правите грешка, Сер. В криминалните анали има изключително малко случаи, в които едно тяло рано или късно не бива открито. Така че ние ще открием нейното. Още отсега съм убеден в това: аутопсията ще покаже, че е била убита с един или повече куршуми. Питам се само дали става дума за куршум, изстрелян от вашия пистолет, или с такъв, който е бил изстрелян от нейния. В зависимост от това вашият случай ще бъде сметнат за сериозен в една или друга степен. Ако става дума за куршум, изстрелян от нейния пистолет, оттук ще се направи изводът, че по една или друга причина й е хрумнало да иска сметка от вас и да ви заплашва. За пари ли ставаше въпрос, Сер?