Тя е познавала добре и двама ви, след като е живяла в продължение на две години и половина заедно с вас. Четяла е много — и то най-различни книги — и не бих се учудил, ако в края на краищата е добила известни познания и в областта на медицината. След като е разбрала, че е била отровена, тя е влязла в кабинета на вашия съпруг, където сте били вие.
— Защо твърдите, че съм била там?
— Защото именно вас неизбежно е смятала виновна за всичко. Вие сте се намирали в стаята си, затова тя се е качила на горния етаж. Не знам дали ви е заплашвала със собствения си пистолет, или просто е посегнала към телефона, за да предупреди полицията… Оставал ви е един-единствен изход: да я убиете!
— Значи според вас именно аз съм…
— Не. Вече ви казах, че по всяка вероятност е стрелял вашият син или — ако предпочитате така да се изразя — той просто е довършил вашето дело.
Зората започваше да примесва мръсноватата си светлина към тази на лампите и като че дълбаеше с длето чертите на лицата им. Внезапно иззвъня телефонът.
— Вие ли сте, шефе? Приключих с изследванията. Има голяма вероятност прахта от тухли, която взехме от колата, да е от околностите на Биланкур.
— Можеш да вървиш да спиш, хлапе. Работата ти вече приключи.
Мегре се изправи за сетен път и взе да кръжи из стаята.
— Вижте, госпожо Сер, синът ви е решил да поеме цялата вина върху себе си. Не виждам никакъв начин да му попреча. След като е бил в състояние да мълчи в продължение на толкова часове, ще може да мълчи докрай. Освен ако…
— Освен ако какво…?
— Не знам. Просто си мислех на глас. Преди две години тук, в кабинета ми, седеше мъж, също толкова силен, колкото него, и дори след петнайсет часа изобщо не си беше отворил устата.
Отвори рязко прозореца, като че обзет от внезапен гняв.
— Но ни трябваха двайсет и седем часа и половина, за да го накараме да престане да се съпротивлява.
— Проговори ли?
— Разказа всичко, без дори да спира, за да си поеме дъх, като че искаше да му олекне.
— Аз никого не съм отровила.
— Не от вас искам отговор.
— А от сина ми, така ли?
— Да. Той е убеден, че сте действали така само заради него, донякъде от страх, че той ще остане без пари, но донякъде и от ревност.
Трябваше да направи усилие, за да не я удари, въпреки възрастта й, понеже върху тънките устни на старата жена току-що се бе изписала неволна усмивка.
— Обаче това изобщо не е вярно! — каза той небрежно.
И тогава, като се доближи до нея, погледна я право в очите съвсем отблизо и отсече:
— Не заради него сте се страхували от мизерията, а заради самата себе си! И не заради него сте извършили това убийство. А тази нощ сте тук само защото се страхувате да не би той да проговори.
Тя се опитваше да се отдръпне от него и все повече отстъпваше на стола си, понеже лицето на Мегре все повече се доближаваше до нейното — сурово и заплашително.
— Не ви интересува дали той ще отиде в затвора и дори дали ще бъде екзекутиран. Достатъчно е да сте сигурна, че вие самата не сте заподозряна. Убедена сте, че ви остава да живеете още дълги години, които ще прекарате в дома си, и през това време ще броите парите си…
Тя беше уплашена. Устата й се отвори, като че за да повика за помощ. И тогава, с непредвидимо и грубо движение, Мегре внезапно изтръгна чантата, в която тя се бе вкопчила със старческите си ръце.
Тя извика и се хвърли към него, за да си я вземе.
— Седнете.
Той завъртя сребърната закопчалка. На самото дъно на чантата, под ръкавиците, портфейла, кърпичката и пудриерата веднага откри сгъната на две хартийка, в която имаше две бели хапчета.
Настъпи църковна или може би по-скоро гробовна тишина. Мегре се отпусна целият и седна. После натисна едно копче.
Когато вратата се отвори, произнесе, без дори да погледне инспектора, който се появи на вратата:
— Кажи на Жанвие да спре да го разпитва.
Но понеже полицаят продължаваше да стои изумен на прага, той добави:
— Свърши се. Тя призна.
— Не съм признавала нищо.
Той изчака вратата да се затвори и каза:
— Това няма никакво значение. Бих могъл да докарам докрай този експеримент и да ви разреша онзи разговор на четири очи с вашия син, за който ме помолихте. Но не смятате ли, че вече има предостатъчно трупове за една стара жена?