— Случила му се е голяма неприятност — обясни Мегре. — Изглежда, точно когато тръгнал да отваря касата, той забелязал, че в стаята има труп. Станало е някъде в Ньой.
— Нали току-що ви казах? Такова нещо може да се случи само на него. И тогава сигурно е избягал. А какво е направил с колелото?
— Хвърлил го в Сена.
— За Белгия ли е тръгнал?
— Вероятно.
— Ще се обадя в Брюксел. Освен ако не искате да го намерим.
— Напротив, много държа да го намерим.
— Знаете ли къде се е случило всичко това?
— Знам само, че е някъде в Ньой и че там има градина, а около нея — желязна ограда с порта пред къщата.
— Лесно ще открием мястото. Ей сега се връщам.
Мегре поръча в негово отсъствие още две чаши перно от „Брасри Дофин“. Това му напомняше не само онзи период от случката на улица „Лунна“, но му навяваше и спомени за Юга. Особено за едно кафененце в Кан, където навремето беше водил следствие. После нещата изведнъж бяха взели съвсем различна посока и заприличаха по-скоро на странично задължение по време на отпуска.
Не беше обещал изрично на госпожа Мегре, че ще се срещне с нея на цветния пазар, а пък и тя добре знаеше, че не трябва никога да го чака. Боасие се върна с папка, откъдето най-напред извади снимки на Алфред Жусийом.
— Ето как изглежда нашият човек!
Общо взето, приличаше по-скоро на някакъв аскет, а не на крадец. Беше много мършав и намръщен, а в погледа му прозираше почти мистично упорство.
Дори на тези официални фотографии в профил и анфас, където беше без яка, а адамовата ябълка беше много изпъкнала, се усещаше огромната му самота. В неговата тъга обаче нямаше и следа от агресивност.
Тъй като от рождението си той смяташе, че е плячка, за него бе съвсем естествен фактът, че го преследват.
— Искате ли да ви прочета служебната му характеристика?
— Не, днес не е необходимо. Предпочитам да прегледам досието му на свежа глава. Сега бих искал да погледна само списъка.
Последните думи доставиха удоволствие на Боасие. Мегре знаеше това още докато ги произнасяше, тъй като те изразяваха неговото уважение към инспектора.
— Знаехте ли, че имам такъв списък?
— Бях сигурен.
Понеже Боасие наистина си разбираше от работата. Ставаше въпрос за списъка от търговските книги на фирмата „Планшар“ на всички каси, които навремето беше монтирал Алфред Жусийом.
— Чакайте малко да потърся в района на Ньой. Сигурен ли сте, че става въпрос за Ньой?
— Така казва Ернестина.
— Знаете ли, не е чак толкова глупаво от нейна страна, че е дошла при вас. Обаче защо точно при вас?
— Защото я арестувах преди шестнайсет-седемнайсет години и тогава тя ми изигра един много подъл номер.
Боасие изобщо не се учуди — това си беше част от занаята, а пък и двамата си разбираха добре работата. Мирисът на перно с нежни оттенъци от чашите им се беше разнесъл вече из цялото помещение и в резултат на това осата направо побесня.
— Някаква банка… Със сигурност не е това… Фред никога не се е занимавал с банки, понеже се страхува от електронната охранителна система… Петролна фирма, която повече от десет години не съществува… Фирма за парфюмерия… фалирала миналата година.
Най-сетне пръстът на Боасие се спря на някакво име и адрес.
— Гийом Сер, зъболекар, №43А, улица „Дьо ла Ферм“, в Ньой. Това е малко по-далече от Градината за аклиматизация, успоредна е на булевард „Ришар-Валас“.
— Знам я тази улица.
Те се спогледаха за миг.
— Бързате ли? — попита го Мегре.
Още докато изричаше тези думи, отново беше сигурен, че ласкае самолюбието на Боасие.
— Не, само подреждах досиетата. Утре заминавам за Бретан.
— Е, ще тръгваме ли?
— Да, само да си взема сакото и шапката. Да се обадя ли преди това в Брюксел?
— Да, и в Холандия също.
Изминаха пътя дотам с автобус. После, като стигнаха на улица „Дьо ла Ферм“ — тиха провинциална уличка, — си харесаха едно ресторантче само с четири маси на терасата, между зелените растения, и седнаха там да обядват.
В малкото заведенийце бяха останали само трима бояджии в бели престилки, които обядваха кротко и си пийваха червено вино. Мухи кръжаха около Мегре и Боасие. Малко по-нататък, на противоположния тротоар, видяха черна желязна порта, която вероятно отговаряше на номер 43 А.