— Жулиен ли е?
— Да.
— Чуваш ли ме?
— Толкова ясно, все едно че се обаждаш тук, от гарата. Как си?
— Много съм добре. Слушай, обаждам ти се, за да ми дадеш някои сведения. Да не би да закусваше?
— Да, но няма значение.
— Познаваш ли Огюст Поен?
— Онзи, министърът ли?
— Да.
— Често го срещах, докато беше адвокат тук, в Ла Рош-сюр-Йон.
— Какво мислиш за него?
— О, забележителен човек.
— Кажи ми нещо по-конкретно. Всичко, което ти дойде наум.
— Баща му, Еварист Поен, държи един прочут хотел в Сент Ермин, родния град на Клемансо2. Прочут е не с обстановката, а с добрата си кухня. Любителите на хубавото ядене идват тук отдалеч, за да си хапнат. Трябва да е на около осемдесет години. Има вече няколко години, откак е предал хотела в ръцете на зет си и дъщеря си, но продължава да се грижи за него. Единственият му син, Огюст Поен, е следвал горе-долу по едно и също време с нас, но в Поатие, а след това в Париж. Чуваш ли ме?
— Да.
— Да продължавам ли? Беше много голям зубрач. После отвори собствен адвокатски кабинет на площад „Дьо ла Префектюр“, в Ла Рош-сюр-Йон. Познаваш нашия град. Продължи да работи тук години наред и се занимаваше главно със спорните въпроси между фермери и собственици на земи. Ожени се за дъщерята на един адвокат, Артюр Белион, който почина преди две-три години. Вдовицата му още живее в Ла Рош. Предполагам, че ако не беше войната, Огюст Поен щеше най-спокойно да продължава да си работи като адвокат тук, във Ванде, или в Поатие.
По време на окупацията изобщо не се чуваше нищо за него. Живееше си кротко и мирно, все едно че нищо не се е случило. Но само няколко седмици преди да започне отстъплението на германците, те го арестуваха и го отведоха в Ниор, а после някъде в Елзас. Всички бяхме много изненадани. При същата тази акция прибраха още трима-четирима души, измежду които и един хирург от Бресюир. Така научихме, че през цялата война в една своя ферма, близо до Ла Рош, Поен е подслонявал английски агенти и авиатори, избягали от немските лагери. После, няколко дни след освобождението, се върна тук, отслабнал и с разклатено здраве. Но не се опита да се изтъква, не влезе в никой от комитетите, не участва в нито едно тържествено шествие.
Сигурно си спомняш каква бъркотия цареше по онова време. Беше намесена и политиката. Вече никой не знаеше кои от нас бяха останали чисти и кои бяха предатели. Така че се обърнаха най-накрая към него, когато никой вече не бе сигурен в нищо. Той свърши много добра работа, все така — без да вдига много шум, без да се главозамае. Така че ние го изпратихме в Париж като наш депутат.
Това е горе-долу неговата история. Семейство Поен запазиха къщата си на площад „Дьо ла Префектюр“. Живееха в Париж, докато заседаваше парламентът, а после веднага се връщаха в провинцията. Поен беше запазил една част от постоянните си клиенти. Струва ми се, че жена му много му помага. Имат една дъщеря.
— Да, това го знам…
— Значи знаеш колкото мен.
— Познаваш ли секретарката му?
— Госпожица Бланш ли? Често съм я виждал в кабинета му. Ние й викаме Дракона заради свирепата страст, с която бди над своя работодател.
— Нещо друго да ми кажеш за нея?
— Предполагам, че е влюбена в него, но по онзи особен начин, по който се влюбват старите моми.
— Тя е започнала да работи при него още преди да стане стара мома.
— Да, така е, но това е друг въпрос. Просто не съм в състояние да отговоря на него. Какво става всъщност?
— Засега още нищо. Познаваш ли някой си Жак Фльори?
— Не особено добре. Срещал съм го на два-три пъти преди повече от двайсет години. Сигурно живее в Париж, но не знам с какво се занимава.
— Благодаря ти и още веднъж се извинявам заради това, че прекъснах закуската ти.
— Няма нищо, майка ми ще я затопли отново.
Понеже не знаеше какво друго да каже, Мегре добави:
— Хубаво ли е времето там, при вас?
— Слънчево е, обаче покривите са побелели от слана.
— Тук, при нас, също е студено. Предай много поздрави на майка ти.
— Довиждане, Жул.
За Жулиен Шабо това телефонно обаждане сигурно беше събитие. Вероятно щеше да си мисли за него през цялата си разходка по улиците на града, питайки се защо Мегре толкова се интересува от работите на министъра на строителството.
2
Жорж Клемансо (1841–1929) — министър-председател на Франция (1906–1909 и 1917–1920). Основател и лидер на левицата в Радикалната партия. — Бел.ред.