— Не знам.
— А, да, забравих да ви кажа нещо: когато минавах отново по булевард „Сен Жермен“, ми се стори, че забелязах там Люка в един бар.
— Значи сигурно е бил той.
— И той ли работи по случая?
— Да, в известен смисъл.
— Ами аз да продължавам ли с госпожицата?
— Ще си поприказваме за това, след като се видя с Люка. Почакай ме за малко тук.
Мегре се запъти към телефона и се обади в Съдебната полиция.
— Люка върна ли се?
— Не, още не е.
— Ти ли си, Торанс? Можеш ли да му кажеш да дойде в „Брасри Дофин“ веднага щом като се върне?
Едно момче мина по улицата с последните следобедни вестници, които имаха заглавие с много едри букви. Мегре се запъти към вратата, докато търсеше дребни в джоба си.
Когато седна отново на мястото си до Жанвие, той разгърна вестника. По цялата ширина на страницата беше изписано следното заглавие:
Новината беше достатъчно сензационна, за да принуди собствениците на вестника да променят цялата първа страница.
Аферата в Клерфон току-що се разгоря с нова, неочаквана сила, но може би това трябваше да се очаква.
Известно е, че още на следващия ден след злополуката общественото мнение бе разтревожено и поиска в най-скоро време да се потърси отговорност за нея.
Според запознатите със случая фирмата „Нику и Совгрен“, която преди пет години построи този вече известен на всички санаториум, би трябвало да се е превърнала в обект на най-строго и незабавно разследване.
Защо обаче това не се случи? Вероятно ще ни бъде даден отговор на това идните дни. Така или иначе, страхувайки се да се покаже пред обществеността, Артюр Нику сметна за най-добре да се скрие в една от ловните си вили в Солон.
Изглежда, полицията е била в течение. Някои дори твърдят, че оттам посъветвали предприемача да изчезне временно от града, за да бъдат избегнати каквито и да било неприятности.
Едва тази сутрин, четири седмици след злополуката, от висшестоящо място бе взето решение да бъде призован Артюр Нику, за да му бъдат зададени въпросите, които ние си задаваме.
Днес рано сутринта двама инспектори от Национална сигурност се явиха в ловната хижа, където обаче не откриха никого, с изключение на един от пазачите.
Той съобщи на следователите, че хазаинът му е заминал предната вечер в неизвестно направление.
Но то не остана задълго неизвестно. Преди два часа нашият специален кореспондент в Брюксел ни телефонира, че Артюр Нику е пристигнал в града късно преди обяд и сега заема един от луксозните апартаменти в хотел „Метропол“.
Нашият кореспондент успял да се срещне с предприемача и да му зададе някои въпроси, които ние тук възпроизвеждаме дословно, както и отговорите на тях.
— Вярно ли е, че сте напуснали внезапно вилата си в Солон, защото са ви предупредили, че всеки момент полицията може да се появи там?
— Това изобщо не е вярно. Не знаех и все така не знам какви са намеренията на полицията, която от един месец насам е съвсем наясно къде може да ме открие.
— Вярно ли е, че сте напуснали Франция предвид новите събития?
— Дойдох в Брюксел по работа, във връзка със строителството.
— Какво строителство?
— Строителството на летище, за което съм предложил оферта.
— Имате ли намерение да се завърнете във Франция и да останете на разположение на властите?
— Не възнамерявам да променям по какъвто и да било начин своите планове.
— Искате да кажете, че ще останете в Брюксел, докато не бъде забравена аферата „Клерфон“, така ли?
— Повтарям, че ще остана тук толкова дълго, колкото това изисква моята работа.
— Дори ако срещу вас бъде издадено постановление за отвеждане под стража?
— Един месец бе достатъчно дълго време, за да ми бъдат задавани въпроси. Толкова по-зле за тях, че не са го сторили!
— Чували ли сте за доклада „Калам“?
— Не разбирам за какво говорите.
С тези последни думи Артюр Нику сложил край на разговора, за който нашият кореспондент незабавно ни съобщи по телефона.
Елегантна руса млада жена, все още неидентифицирана, изглежда, е пристигнала тук един час след Нику и е била въведена направо в неговия апартамент, където продължава да се намира и в настоящия момент, обаче още не сме успели да получим потвърждение за това.