Третият сътрапезник беше седнал с гръб към Мегре. Беше мъж на неопределена възраст, с тесни рамене и редки сиви коси, сресани назад. Чак когато по едно време се обърна в профил, комисарят позна Совгрен, шурей на Нику, чиято снимка беше виждал по вестниците.
Маскулен, който в момента ядеше пържола, вече беше забелязал присъствието на Мегре и втренчи поглед в него, все едно че в залата нямаше нищо друго интересно за гледане. Най-напред в очите му се появи любопитство, а после се запали малко иронично пламъче. Накрая като че започна да се забавлява и само очакваше какви ще бъдат по-нататъшните действия на комисаря.
Той успя най-сетне да поръча обеда си, взе си половин бутилка червено вино и продължи да пуши лулата си, отвръщайки на упорития поглед на депутата. Разликата между тях бе в това, че, както винаги в подобни случаи, погледът на Мегре изглеждаше празен. Все едно че онова, което той гледаше така втренчено, бе също толкова безлично и безинтересно, като бяла стена. Изглеждаше, че не мисли за нищо друго, освен за калкана от Диеп, който току-що си бе поръчал.
Далеч не му бяха известни всички подробности около историята с Нику и неговото предприятие. Според слуховете неговият шурей Совгрен, който преди сватбата на сестра си преди десетина години бил обикновен надничар, всъщност само на думи бил влязъл в обществото. Имал канцелария на улица „Дьо ла Репюблик“, недалече от тази на Нику. Канцеларията му била разкошна и просторна, но Совгрен прекарвал в нея по цели дни, чакайки посетители без особено значение, които му изпращали само и само за да му създадат работа.
Щом като Маскулен открито го бе приел на своята маса, би трябвало да има основания за това. А дали адвокат Пинар беше там, защото защитаваше интересите на Совгрен?
Директорът на един от големите вестници се спря на излизане пред Мегре, за да му стисне ръка.
— Все така на работа, а? — попита го той.
И понеже комисарят се престори, че не разбира въпроса, додаде:
— Струва ми се, че никога не съм ви виждал тук.
Погледът му се насочи към ъгъла, където седеше Маскулен.
— Не знаех, че Съдебната полиция се занимава с този род разследвания. Успяхте ли да откриете Пикмал?
— Не още.
— Значи продължавате да търсите доклада „Калам“, така ли?
Това беше казано с подигравателен тон, все едно че докладът „Калам“ съществуваше единствено във въображението на определени хора. Или все едно че Мегре никога нямаше да го открие.
— Да, търсим — отвърна кратко той.
Журналистът отвори уста да каже нещо, но не го каза и излезе, след като му помаха сърдечно с ръка. На вратата почти се сблъска с влизащия отвън. Мегре вероятно нямаше да го забележи, ако не беше изпратил събеседника си с поглед.
Тъкмо в момента, когато буташе втората врата, мъжът забеляза комисаря през стъклото и на лицето му се изписа известно смущение. При други обстоятелства той би трябвало да поздрави Мегре, когото познаваше от години. Наистина, понечи да го направи, хвърли колеблив поглед към масата на Маскулен и, надявайки се може би, че Мегре не е успял да го разпознае, внезапно се обърна кръгом и изчезна.
Маскулен, от своя страна, много добре бе видял разигралата се сцена, макар че по лицето му на стар покерджия не се бе появил ни най-малък признак за това.
Защо Морис Лаба бе дошъл във „Филе от калкан“ и защо се беше обърнал кръгом, след като беше забелязал Мегре в ресторанта?
В продължение на десетина години Лаба бе работил в една от службите на улица „Де Сосе“. Освен това по едно време, макар че то бе доста кратко, се твърдеше, че имал влияние върху министъра.
После внезапно стана известно, че е подал оставката си, а след това — че не е направил това по собствено желание, а за да избегне по-сериозни неприятности.
Оттогава насам постоянно се движеше близо до средите, които посещаваха места като ресторанта „Филе от калкан“. Не беше отворил своя собствена полицейска агенция, както правеха други в неговия случай. Не беше известно нито дали работи, нито откъде получава средства. Освен жена си и децата си имаше и любовница в един апартамент на улица „Дьо Понтио“, с двайсет години по-млада от него, която сигурно му струваше доста скъпо.
Мегре се замисли дотолкова, че почти не изпита онази наслада от калкана от Диеп, каквато той заслужаваше. Тъй като върху инцидента с Лаба наистина си заслужаваше да се замисли човек.
Не беше ли съвсем естествено да си помисли, че бившият полицай беше дошъл в ресторанта „Филе от калкан“, за да се срещне именно с Маскулен? Лаба беше именно онзи човек измежду хиляди други, който можеше да бъде натоварван с някои съмнителни в една или друга степен задачи. А вероятно все още имаше приятели на улица „Де Сосе“. Дали, като се беше измъкнал по този начин, той се надяваше, че Мегре не е имал време да го разпознае? Дали Маскулен, когото Мегре не можеше да наблюдава в този момент, му бе направил знак да не влиза?