Защо ли, докато изучаваше лицето на своя събеседник, Мегре внезапно се запита дали Маскулен беше хомосексуалист? Никога не се бяха появявали слухове от този род по негов адрес. Ако беше вярно, той го прикриваше много старателно. Комисарят си помисли, че това би обяснило някои черти на характера му.
— Писмото на Пикмал ми се видя искрено. Сигурен съм, че щеше да ви направи същото впечатление, ако можех да го намеря. Понеже смятам, че съм длъжен да ви го изпратя. Той пишеше, че е единственият човек в Париж, който знае къде се намира докладът „Калам“ и е в състояние да го вземе оттам. Добавяше, че се обръща към мен, а не към някой официален орган, защото знае, че прекалено много хора са заинтересувани да потулят цялата работа, а аз съм единственият, в когото той има пълно доверие. Извинете, че ви повтарям неговите думи. Написах му набързо една бележка, за да му определя среща.
Мегре извади спокойно портфейла от джоба си и извади от него писмото с антетката на Камарата. Само му го показа, без да го подава през масата, въпреки че Маскулен посегна да го вземе.
— Това ли е бележката ви?
— Да, предполагам. Струва ми се, че разпознавам почерка си.
Не попита по какъв начин Мегре се е сдобил с писмото и не показа никаква изненада. Само отбеляза:
— Виждам, че сте в течение. И така, срещнах се с него в „Брасри дю Кроасан“, която се намира недалеч от печатницата и където обикновено определям срещите си вечер. Стори ми се прекалено възбуден. Дадох му възможност да се изкаже.
— Той каза ли ви, че въпросният доклад е у него?
— Не, не каза точно това. Този род хора никога не вършат нещата по обикновения начин. Те имат нужда от атмосфера на съзаклятничество. Каза ми освен това, че работи във Висшата строителна школа и понякога е работил като помощник на професор Калам. Струвало му се, че знае къде се намира докладът, който той написал навремето по повод санаториума в Клерфон. Разговорът ни не продължи повече от десет минути, понеже трябваше да чета коректурите на статията си.
— Донесе ли ви след това доклада?
— Не, повече не го видях. Той предложи да ми го даде в понеделник или вторник, най-късно в сряда. Аз му отговорих, че поради причини, които сигурно разбирате, изобщо не желая документът да минава през моите ръце. Този доклад е истински динамит. Днес вече имаме доказателство за това.
— Препоръчахте ли му да го повери в ръцете на някого?
— Да, на шефовете си.
— Тоест, на директора на Висшата строителна школа, така ли?
— Струва ми се, че не съм уточнявал на кого. Може и да съм споменал думата „министерство“, която съвсем естествено ми е минала през ума.
— Не се ли е опитвал да се свърже по телефона с вас?
— Доколкото ми е известно, не.
— Нито да се срещне с вас?
— Дори и да го е направил, не е успял. Понеже, както вече ви казах, след това изобщо не съм чул за него, освен онова, което пишеше във вестниците.
Изглежда, е последвал съвета ми, като малко го е преувеличил, след като е отишъл право в министерството. Веднага след като научих за изчезването му, реших да ви осведомя за случилото се. Сега вече го направих. Като се имат предвид възможните последици от цялата тази афера, предпочитам моето изявление да бъде записано както следва. Така че, ако днес следобед…
Нямаше какво да се прави. Мегре беше принуден да му изпрати някой да запише неговите показания. Мегре беше сигурен, че инспекторът щеше да намери Маскулен в обкръжението на неколцина негови колеги, както и на журналисти. Нима това не бе един от начините да се отправи обвинение срещу Огюст Поен?
— Благодаря ви — промърмори само той. — Ще направя необходимото.
Маскулен като че леко се смути, все едно бе очаквал да се случи нещо друго. Да не би да си беше представял, че комисарят ще му задава неприятни въпроси или ще започне да проявява по един или друг начин своето недоверие?
— Просто изпълнявам своя дълг. Ако можех да предвидя, че събитията ще вземат такъв обрат, щях да ви съобщя за всичко това по-рано.
Постоянно имаше вид на човек, който играе роля. Дори като че ли не криеше това. Като че ли искаше да каже:
— Видя ли, че те надхитрих. Опитай се сега да ми отговориш ето на това!
Дали Мегре бе допуснал грешка? От определена гледна точка сигурно беше така. Не можеше да спечели нищо, а напротив, можеше да загуби всичко, ако тръгне да се мери с толкова могъщ и изпечен хитрец като Маскулен.