— Значи вече два дни не е стъпвал тук, в хотела, така ли?
— Два или три, не знам точно.
— А идват ли понякога мъже при него?
— Ако съм разбрала добре какво искате да кажете, това не е в неговия стил, нито в стила на къщата. Има си специален хотел за такъв род хора, там, на края на улицата.
Мегре не можа да научи кой знае какво от стаята. Беше характерната стая за такъв тип хотели. В нея имаше желязно легло, стар гардероб, наполовина изтърбушено кресло и тоалетна с течаща вода — топла и студена. В чекмеджетата имаше бельо, отворена кутия пури, часовник, който не работеше, различна големина въдици в пластмасов плик. Обаче нямаше нито един документ, представляващ интерес. В един куфар откри само обувки и няколко мръсни ризи.
— Случва ли му се да не се прибира да спи тук?
— По-често, отколкото да се прибира. А освен това всяка събота заминава на село до понеделник.
Този път Мегре нареди на шофьора да го върне на „Ке дез’ Орфевр“, където Лапоент отдавна беше приключил с писането на показанията на Маскулен.
— Обади се в Камарата да разбереш дали депутатите са още там.
— Да му кажа ли, че искате да говорите с него?
— Не, недей. Не споменавай нито за мен, нито за Съдебната полиция.
Когато се обърна към Люка, той завъртя отрицателно глава.
— Имаше още едно обаждане след първите две. Проверихме ги. Торанс още пътува насам. Всички следи са фалшиви.
— Значи не става дума за Пикмал?
— Не, таксиметровият шофьор беше най-сигурен от всички, обаче открихме клиента му в сградата, пред която го е оставил.
Сигурно щеше да има още, особено при следващата поща.
— Заседанието на Камарата е завършило преди половин час — съобщи Лапоент. — Трябвало само да се гласува по повод…
— Все ми е едно по повод на какво са гласували.
Знаеше, че Маскулен живее на улица „Д’Антен“, на две крачки от Операта.
— Имаш ли някаква работа?
— Нищо особено.
— В такъв случай ела с мен и вземи със себе си показанията му.
Мегре никога не шофираше. Беше се опитал, когато преди време доставиха на Съдебната полиция няколко малки черни леки коли. Понякога, потънал в мислите си, му се случваше да забрави, че кара кола. На два-три пъти се беше сещал за спирачките си чак в последната минута. Затова не беше правил повече опити.
— Ще вземем ли кола?
— Да.
Все едно че искаше да му опростят в счетоводството всички таксита, които беше наемал целия следобед.
— Знаете ли номера, който ви трябва на тази улица „Д’Антен“?
— Не, но това е най-старата къща там.
Сградата имаше почтен вид, беше старичка, но в отлично състояние. Мегре и спътникът му спряха пред портиерната. Приличаше на салон в дребнобуржоазен дом и се носеше миризма на паркетин и кадифе.
— Търсим господин Маскулен.
— Имате ли уговорена среща?
Мегре отговори утвърдително наслуки. Облечената в черно жена го погледна, хвърли поглед на първата страница на вестника, после го погледна отново.
— Предполагам, че трябва да ви пусна да се качите, господин Мегре. На първия етаж вляво.
— Отдавна ли живее тук?
— През декември ще станат единайсет години.
— Секретарят му заедно с него ли живее?
Тя се усмихна леко.
— Разбира се, че не.
Стори му се, че се е досетила какво му е дошло наум.
— Вечер до късно ли работят?
— Да, често. Почти всеки ден. Струва ми се, че господин Маскулен е сред най-заетите мъже в Париж. Само като си помисли човек на колко писма трябва да отговаря и тук, и в Камарата.
Мегре понечи да й покаже снимката на Беноа и да я попита дали вече го е виждала, но тя със сигурност щеше да спомене за това на наемателя си. А Мегре предпочиташе засега да не се издава.
— Имате ли пряка телефонна връзка с неговия апартамент?
— Вие откъде знаете?
Не беше чак толкова трудно да се досети човек. На стената освен обикновения телефонен апарат имаше и един друг, по-лек. Очевидно Маскулен беше предпазлив.
Значи тя щеше да го предупреди за пристигането на Мегре веднага след като двамата с Лапоент тръгнеха да се качват по стълбите. Но както и да е. Можеше да й попречи наистина, като остави Лапоент в портиерната.
Вратата не се отвори веднага след позвъняването му. След малко Маскулен лично я отвори, без да си прави труда да се преструва на изненадан.