— Искате да кажете — министър-председателят?
Поен гледаше Мегре уплашено. Настоящият шеф на правителството — Оскар Малтер, беше на шейсет и пет години. Беше участвал в почти всички кабинети, откакто бе навършил четирийсет. Баща му бе префект1, един от братята му — депутат, а друг — губернатор в колониите.
— Надявам се, че не подозирате…
— Нищо не подозирам, господин министър. Просто се опитвам да разбера. Докладът „Калам“ се е намирал в бюрото ви вчера вечерта. А днес следобед вече не е бил там. Сигурен ли сте, че ключалката на вратата не е била разбита?
— Елате сам да се убедите. Няма никакви следи по дървото или върху метала на ключалката. Може да е бил използван шперц?
— Ами ключалката на бюрото ви?
— Вижте, тя е съвсем обикновена. Случвало ми се е понякога, когато съм си забравял ключа, да отворя с обикновено парче тел.
— Разрешете ми да продължа да ви задавам обичайните въпроси, които задава един полицай, най-малкото, за да изясним нещата. Кой освен вас има ключ от този апартамент?
— Жена ми, разбира се.
— Вие ми казахте, че тя не знае за тази афера „Калам“.
— Не съм й споменавал за това. Тя дори не знае, че съм идвал тук вчера и днес.
— Тя следи ли отблизо политическите събития?
— Чете вестници, в течение е на събитията достатъчно, за да можем да си говорим двамата за моята работа. Когато ми предложиха да се кандидатирам за депутат, тя се опита да ме разубеди. Не искаше да ставам и министър. Тя не е амбициозна.
— В Ла Рош-сюр-Йон ли е родена?
— Баща й беше адвокат там.
— Да се върнем сега на въпроса за ключовете. Кой друг освен нея има ключове?
— Секретарката ми, госпожица Бланш.
— А фамилията й?
Мегре си водеше записки в черния тефтер.
— Бланш Ламот. Трябва да е на… чакайте малко… на четирийсет и една… не, на четирийсет и две години.
— Отдавна ли я познавате?
— Започна да работи при мен като машинописка, едва навършила седемнайсет години и току-що завършила училището Пижие.
— И тя ли е от Ла Рош?
— От едно село в околностите. Баща й беше месар.
— Хубава ли е?
Поен като че се замисли, все едно че никога не си бе задавал този въпрос.
— Не, не би могло да се каже.
— Била ли е влюбена във вас?
Мегре се усмихна, като видя министъра да се изчервява.
— Как разбрахте? Да речем, че е влюбена по свой начин. Не мисля, че в живота й някога е имало мъж.
— Ревнува ли ви от жена ви?
— Не в обичайния смисъл на думата. Предполагам, че ревнува от онова, което смята за своя територия.
— Тоест, че в канцеларията тя е тази, която се грижи за вас, нали?
Макар че Поен имаше дълъг житейски опит, той се изненада от факта, че Мегре открива толкова обичайни истини.
— Вие ми казахте, че тя е била във вашата канцелария, когато са ви съобщили за появата на Пикмал. Вие сте й казали да излезе. Когато я повикахте отново, още ли държахте доклада в ръка?
— Да, струва ми се… Обаче ви уверявам…
— Разберете, господин министър, че не обвинявам никого, не подозирам никого. И аз като вас просто се опитвам да си изясня нещата. Някой друг има ли ключове за този апартамент?
— Дъщеря ми също има.
— На каква възраст е?
— Ан-Мари ли? На двайсет и четири.
— Омъжена ли е?
— Трябва или, по-точно, трябваше да се омъжи идния месец. Обаче при тази буря, която се задава, вече не знам. Позната ли ви е фамилията Курмон?
— Само по име.
Докато фамилията Малтер беше известна в областта на политиката, фамилията Курмон бе не по-малко известна в дипломацията, най-малкото от три поколения насам. Робер Курмон, който притежаваше къща на улица „Дьо ла Фезандери“ и беше един от последните французи, носещи монокъл, в продължение на трийсет години бе посланик ту в Токио, ту в Лондон, и беше член на Института.
— За сина ли?
— Да, за Ален Курмон. На трийсет и две години вече е бил аташе в три-четири посолства, а сега е шеф на една важна служба в Министерството на външните работи. Вече е назначен на работа в Буенос Айрес и ще трябва да замине за там три седмици след сватбата си. Сега разбирате, че положението е още по-трагично, отколкото изглежда. Скандал като този, който ме очаква утре или вдругиден…
— Дъщеря ви често ли е идвала тук?
1
Във Франция префектът е представител на централната държавна власт в департаментите. — Бел.ред.