Това беше толкова очаквано, че Йожен, който сигурно бе чул, не си даде труда да бъде ироничен.
Скоро се появи собственикът на „Табак Фонтен“ с помътени от сън очи, лошо настроение, което личеше от лицето и държането му.
— Комисарят Амадийо! — измърмори той на разсилния.
— Седнете.
Без да си дава вид, че познава Йожен, той се настани на три метра от него с шапка на коленете.
Комисарят Амадийо повика Мегре и те се озоваха отново един срещу друг в малкия кабинет, откъдето се виждаше как Сена тече.
— Пристигнаха ли вашите тарикати?
— Не всички.
— Ще бъдете ли така добър да ми кажете какви въпроси точно да им задам?
В тази фраза, привидно любезна и почтителна, нямаше нищо особено. И все пак тя беше потвърждение за пасивна съпротива. Амадийо знаеше не по-зле от своя събеседник, че е невъзможно да се определят предварително въпросите при разпит.
Въпреки това Мегре продиктува известен брой въпроси за всеки свидетел. Амадийо си ги отбеляза с по-корността на секретар и същевременно с явно задоволство.
— Това ли е всичко?
— Това е всичко.
— Искате ли да започнем още сега със споменатия Одиа?
Мегре направи знак, че това му е безразлично, комисарят натисна един звънец и даде нареждане на инспектора, който се появи. Секретарят му седна до писалището, срещу светлината, а Мегре се настани в най-тъмния ъгъл.
— Седнете, Одиа, и ни кажете какво сте правили нощес?
— Нищо не съм правил.
Макар че слънцето блестеше в очите му, келнерът бе забелязал Мегре и бе намерил начин да му отправи гримаса.
— Къде бяхте в полунощ?
— Не си спомням. Ходих на кино, после изпих една чаша в един бар на улица „Фонтен“.
Амадийо направи на Мегре знак, с който искаше да каже:
— Не се бойте. Имам пред вид вашите бележки.
И действително, с пенсне на носа, той прочете бавно:
— Кои са имената на приятелите, които сте срещнали в този бар?
Играта беше загубена предварително. Разпитът бе подхванат лошо. Комисарят като че разказваше урок. Одиа, който чувствуваше това, ставаше все по-самоуверен.
— Не съм срещал приятели.
— Дори не сте забелязали една личност, която се намира тук?
Одиа се обърна към Мегре и се взря в него, клатейки глава.
— Може би този господин. Но не съм сигурен в това.
Не му обърнах внимание.
— А после?
— После излязох и тъй като в киното ме бе заболяла главата, разходих се по околовръстните булеварди. Когато прекосявах улицата, ме блъсна някаква кола и се намерих ранен под едно дърво. Този път там беше и тоя господин. Твърдеше, че ме блъснал автомобил. Помолих го да ме заведе в къщи, но той не пожела и ме отведе в някаква хотелска стая.
В това време се отвори една врата, влезе директорът на криминалната полиция и се облегна мълчаливо на стената.
— Какво му разказахте?
— Абсолютно нищо. Той говори през всичкото време. Разправяше ми за хора, които не познавам, и искаше да дойда да потвърдя тук, че са били мои приятели.
С голям син молив в ръка Амадийо записваше отвреме-навреме по някоя дума в бележника си, докато секретарят пишеше целите показания.
— Извинявай! — намеси се директорът. — Всичко, което ни дрънкаш, е много хубаво. Но кажи ни какво си търсил в три часа сутринта на булевард „Ла Шапел“.
— Болеше ме главата.
— Безполезно е да хитруваш. Когато човек има вече четири присъди…
— Извинете! За първите две имаше амнистия. Нямате право да говорите за тях.
Мегре се задоволяваше да гледа, да слуша. Той пушеше лулата си, чиято миризма изпълваше кабинета, а димът се издигаше в слънчевото сияние.
— Ще видим това след няколко минути.
Вкараха Одиа в една съседна стая. Амадийо телефонира:
— Въведете въпросния Йожен Берниар.
Той се представи, усмихнат и дързък, забеляза с един поглед положението на всяка личност, смачка цигарата си в пепелника.
— Какво си правил снощи? — повтори Амадийо неуверено.
— Честна дума, господин комисар, понеже ме боляха зъбите, си легнах рано. По-добре запитайте нощния пазач на хотел „Алсина“.
— В колко часа?
— В полунощ.
— И не си се отбивал в „Табак Фонтен“? — Къде е това?
— Момент! Познаваш ли някой си Одиа?
— Кой е той? Толкова хора се срещат из Монмартр!
Всяка минута неподвижност струваше на Мегре мъчително усилие.
— Въведете Одиа! — телефонира Амадийо.
Одиа и Йожен се изгледаха с любопитство.
— Познавате ли се?
— Никога не съм го виждал! — промърмори Йожен.
— Приятно ми е! — пошегува се келнерът.
Те разиграваха едва-едва комедията. Очите им се смееха, опровергаваха думите им.
— Значи не сте играли белот заедно снощи в „Табак Фонтен“?