— Ах, Филип, мръсно говедо!
Мегре си говореше сам. Паветата пробягваха под подметките му. Не знаеше къде отива. Изведнъж му се стори, че някаква жена, чийто път пресече, извърна глава, сякаш за да не я познае. Той се спря, забеляза Фер-нанд, която ускори крачка. Няколко метра по-нататък я настигна и я улови за ръката с неволна грубост.
— Къде отивате?
Тя като че се обърка и не отговори.
— Кога ви пуснаха?
— Снощи.
Мегре разбра, че е свършено с доверието, което бе царило помежду им. Фернанд се страхуваше от него. Тя мислеше само да продължи колкото се може по-бързо по пътя си.
— Призоваха ли ви? — запита той пак, хвърляйки поглед към сградите на криминалната полиция.
— Не.
Тази сутрин тя носеше син костюм, който й придаваше вид на дребна буржоазка. Мегре губеше все повече търпение, защото нямаше никаква причина да я задържа.
— Какво ще правите там?
Той проследи погледа на Фернанд, който се спря върху синия автомобил на Йожен.
Разбра. Беше раздразнен като ревнив мъж.
— Знаете ли, че миналата нощ той се опита да ме убие?
— Кой?
— Йожен.
Тя понечи да каже нещо, но прехапа устни.
— Какво искахте да отговорите?
— Нищо.
Постовият ги гледаше. Горе, зад осмия прозорец, Амадийо продължаваше да записва съгласуваните показания на петимата. Автомобилът чакаше, елегантен и чист като господаря си, а Фернанд с безизразно лице дебнеше момента да си тръгне.
— Мислите, че аз ви вкарах в ареста? — настоя Мегре.
Тя не отговори, извърна глава.
— Кой ви каза, че Йожен е тук? — упорствуваше той напразно.
Тя беше влюбена! Влюбена в Йожен, с когото бе спала, за да угоди на Мегре!
— Толкова по-зле — промърмори той най-после. — Върви, драга!
Надяваше се, че Фернанд ще се върне обратно, но тя забърза към колата и застана до вратичката.
На тротоара вече нямаше никого освен Мегре, който пълнеше лулата си. Впрочем не можа да я запали, толкова бе натъпкал тютюна.
VIII
Когато минаваше през фоайето на своя хотел, Мегре се навъси, защото една жена стана от плетеното си кресло и се приближи до него, целуна го по двете бузи с тъжна усмивка, улови му ръката и я задържа в своята.
— Ужасно! — простена тя. — Пристигнах тази сутрин и толкова тичах, че не зная вече къде съм.
Мегре гледаше балдъзата си, която му се изтърсваше от Елзас, и имаше нужда да привикне с това видение, толкова се различаваше то от образите от последните дни и сутринта, от суровата атмосфера, в която бе затънал.
Майката на Филип приличаше на госпожа Мегре, но бе запазила повече от сестра си своята провинциална свежест. Не беше дебела, а закръглена; лицето й беше розово под грижливо пригладените коси и всичко у нея създаваше впечатление за чистота: дрехите й в черно и бяло, очите й, усмивката й.
Тя носеше със себе си тамошната атмосфера и Мегре като че ли усещаше миризмата на къщата със стенни долапи, пълни със сладка, приятния дъх на вкусните ястия и кремовете, които обичаше да приготвя.
— Мислиш ли, че след това той ще си намери работа?
Комисарят вдигна багажа на балдъзата си, който беше още по-провинциален от самата нея.
— Тук ли ще спиш? — запита той.
— Ако не е много скъпо…
Поведе я към трапезарията, където не стъпваше, когато биваше сам, защото обстановката беше строга и се говореше само на тих глас.
— Как откри адреса ми?
— Отидох в Съдебната палата и се срещнах със съдията. Той не знаеше, че ти се занимаваш със случая.
Мегре не каза нищо, направи гримаса. Представяше си опяванията на балдъзата си:
„Нали разбирате, господин съдия. Свакото на моя син, комисарят — групов началник Мегре…“
— И после? — загуби търпение той.
— Даде ми адреса на адвоката. На улица „Дьо Грьонел“. Отидох и там.
— И си направила всички тия обиколки с багажа?
— Бях го дала на гардероб.
Ужасяващо. Тя трябва да е разказвала историята на всички.
— Ако ти кажа, че когато снимката излезе във вестника, Емил не посмя да отиде в службата си!
Емил беше съпругът й, който имаше същите късогледи очи, както Филип.
— У нас не е като в Париж. Затворът си е затвор. Хората си говорят, че нямало дим без огън. Той има ли поне легло със завивки?
Ядяха сардели и резенчета цвекло, пиеха слабо червено вино в гарафа и отвреме-навреме Мегре правеше усилие, за да се отърси от досадата на този обед.
— Ти познаваш Емил. Той е много настроен против теб. Твърди, че по твоя вина Филип е постъпил в полицията, вместо да си потърси добра служба в някоя банка. Отговорих му, че каквото е трябвало да стане, станало е. А, тъкмо се сетих, добре ли е жена ти? Няма ли много работа с животните?