— Тогава какво ще правите?
— А вие?
— Най-напред ще оплета мрежа около тях, това се подразбира от само себе си. От тази вечер и единият, и другият ще бъдат следени. Все трябва да отидат някъде, да говорят с хора. Ще разпитаме и тях поред и…
— И след шест месеца Филип ще бъде още в затвора.
— Адвокатът му възнамерява да поиска временното му освобождаване. Тъй като е обвинен само в убийство по непредпазливост, сигурно ще удовлетворят молбата му.
Мегре не усещаше вече умората си.
— Ще пиете ли още едно? — предложи Амадийо, сочейки чашите.
— С удоволствие.
Горкият Амадийо! Колко ли трябва да е бил притеснен в момента, когато е влизал в салона на хотела! Сега той бе имал време да възвърне самообладанието си и си придаваше увереност, каквато не притежаваше, дори говореше за случая с известно безгрижие.
— Питам се впрочем — добави той, отпивайки глътка арманяк — дали Кажо е извършил сам убийството. Много мислих върху вашата теза. Защо да не е възложил на Одиа да стреля? Самият той може да е попаднал в засада на улицата…
— Одиа нямаше да се върне обратно, за да блъсне племенника ми и да вдигне тревога. Той се поддава толкова лесно, че се е увлякъл. Тоя дребен мръсен мошеник без въображение.
— А Йожен?
Мегре вдигна рамене не защото смяташе Йожен за невинен, а защото трудно би могъл да го обвини. Беше много неясно. Фернанд играеше тук някаква роля.
Впрочем Мегре почти не участвуваше в разговора. С молив в ръка той драскаше по мраморната повърхност на масата черти без никакво значение. Беше топло. От арманяка ги завладя сладко блаженство, той им вдъхваше чувството, че всичката натрупана умора се стопява малко по малко.
Люка, който влезе заедно с един млад инспектор, подскочи, като видя двамата комисари седнали на масата един до друг, а Мегре му смигна от другия край на залата.
— Няма ли да дойдете до „учреждението“? — предложи Амадийо. — Ще ви покажа протокола на разпитите.
— Има ли полза?
— Какво смятате да правите?
Това го безпокоеше. Каква ли мисъл можеше да се крие зад упоритото чело на Мегре? Сърдечността му вече бе спаднала с един тон.
— Усилията ни не трябва да се неутрализират взаимно. Шефът е на същото мнение като мен и именно той ме посъветва да се разбера с вас.
— Е, не сме ли се разбрали?
— За какво?
— По въпроса, че Кажо е убил Пепито и че вероятно пак той е убил Барнабе петнадесет дни преди това.
— Не е достатъчно да сме се разбрали по този въпрос, за да го арестуваме.
— Безспорно.
— Тогава?
— Тогава нищо. Или по-право искам от вас едно единствено нещо. Предполагам, че лесно ще издействувате от съдията Гастамбид заповед за арестуване с името на Кажо?
— А после?
— После бих искал да има постоянно в Дирекцията на полицията един инспектор с тази заповед в джоба. Щом телефонирам, трябва само да дойде при мен.
— Къде да дойде при вас?
— Където ще се намирам! Още по-добре ще е вместо една заповед, да има няколко. Нищо не се знае.
Мрачното лице на Амадийо се бе удължило.
— Много добре — каза той сухо. — Ще говоря за това с директора.
Той повика келнера, плати едната поръчка. После дълго закопчава и разкопчава пардесюто си с надеждата, че Мегре ще се реши най-сетне да говори.
— Е, това е! Желая ви успех.
— Много сте любезен. Благодаря ви.
— Кога според вас ще стане тази работа?
— Може би веднага. А може би чак утре сутринта. Слушайте! Според мен е за предпочитане това да стане утре сутринта…
В момента, когато събеседникът му се отдалечаваше, Мегре се опомни.
— Е, благодаря за посещението ви!
— То беше естествено.
Останал сам, той плати втората поръчка, спря се за момент до масата на Люка и колегата му.
— Има ли нещо ново, шефе?
— Кажи-речи. Къде бих могъл да те намеря утре сутринта към осем часа?
— Ще бъда в Дирекцията на полицията. Ако предпочитате, мога да дойда тук.
— До утре, тук!
Навън Мегре спря едно такси и поръча да го заведе на улица „Фонтен“. Нощта настъпваше. Витрините светваха. Когато минаваха край бистрото, поиска колата да намали скорост.
В малкия бар вялото младо момиче беше на касата, съдържателят — зад тезгяха, а келнерът бършеше масите. Но ги нямаше нито Одиа, нито Йожен, нито Марсилеца.
— Как ще ръмжат тази вечер, че не са могли да играят белот!
Няколко минути по-късно таксито спря пред „Флория“. Мегре му поръча да чака, бутна открехнатата врата.
Беше часът за метене. Една единствена лампа бе запалена и хвърляше мъждива светлина върху тапицерията и червените и зелени рисунки по стените. Покривките не бяха още Сложени върху неполираните маси, а на естрадата музикалните инструменти бяха прибрани в калъфи.