Всичко беше бедно, мрачно. Вратата на кантората в дъното стоеше отворена и Мегре забеляза част от силуета на жена, мина край един келнер, който метеше, и изскочи внезапно на ярка светлина.
— Ти ли си! — учуди се балдъзата му. Тя беше почервеняла, смутена.
— Исках да се видя с…
На стената се бе облегнал млад човек и пушеше цигара. Това беше господин Анри, новият собственик на „Флория“, или по-точно новото подставено лице на Кажо.
— Този господин беше много любезен… — смънка госпожа Лауер.
— Бих желал да мога да направя нещо повече — извини се младият мъж; — госпожата ми каза, че е майка на полицая, който убил… Искам да кажа: който е обвинен, че е убил Пепито. Самият аз не зная нищо. Поех заведението на другия ден.
— Още веднъж благодаря, господине. Виждам, че разбирате какво е да си майка.
Тя очакваше сцена от страна на Мегре. Когато той я накара да се качи в чакащото такси, тя заговори, колкото да не мълчи.
— Взел си кола. Има много удобен автобус… Можеш да си пушиш лулата… Аз съм свикнала…
Мегре даде на шофьора адреса, после пътьом промърмори с особен глас:
— Ето какво ще направим. Предстои ни дълга вечер. Утре заран трябва да бъдем бодри, със спокойни нерви и бистър ум. Ако искаш, ще отидем на театър.
— На театър, когато Филип е в затвора?
— Е, това е последната му нощ.
— Откри ли нещо?
— Не още. Оставихме да действувам. В хотела е скучно. Няма какво да правим.
— А аз исках да се възползувам от случая, за да отида да сложа в ред стаята на Филип!
— Той ще се ядоса. Младият човек не обича майка му да се бърка в неговите работи.
— Мислиш ли, че Филип има връзка с жена?
В тези думи блясваше цялата й провинциалност и Мегре я целуна по бузата.
— Ами, не, стара глупачке! За нещастие няма. Филип е досущ като баща си.
— Не съм уверена, че Емил преди женитбата си…
Не беше ли това като пречистваща баня? Пристигайки в хотела, Мегре ангажира места за Пале-Роял, после, докато чакаше вечерята, написа писмо на жена си. Изглежда, бе забравил убийството на Пепито и арестуването на племенника си.
— Ще му дръпнем едно гуляйче! — съобщи той на балдъзата си. — Ако си послушна, ще ти покажа дори „Флория“ в стихията си.
— Не съм облечена за такова нещо!
Мегре удържа на думата си. След изискана вечеря в един ресторант на Булевардите — защото не желаеше да се храни в хотела — той заведе балдъзата си на театър и видя със задоволство как тя се смееше насила на недоразуменията във водевила.
— Срамувам се от това, което ме караш да правя — въздъхна тя все пак през антракта. — Ако Филип знаеше в този момент къде е майка му!
— А още повече Емил! Ако не любезничи със слугинята по това време.
— Тя е на петдесет години, горката женица.
По-трудно беше да я убеди да влезе във „Флория“, защото самият вход на кабарето с неоново осветление я поразяваше. Мегре я поведе към една маса близо до бара, докосна леко Фернанд, която беше там с Йожен и Марсилеца.
Както и можеше да се очаква, усмихнаха се, като видяха почтената жена, която съпровождаше бившия комисар.
А Мегре ликуваше! Сякаш именно това търсеше! Като почтен провинциалист, дошъл да се весели, той поръча шампанско.
— Ще се напия! — превземаше се госпожа Лауер.
— Толкова по-добре!
— Знаеш ли, че за пръв път стъпвам на подобно място?
От нея наистина лъхаше на село! Беше чудо на нравственото и физическото здраве!
— Коя е тази жена, която те гледа през всичкото време?
— Това е Фернанд, моя приятелка.
— На мястото на сестра ми нямаше да бъда спокойна, защото тя ми изглежда влюбена.
Това беше и вярно, и невярно. Фернанд действително гледаше Мегре особено, като че ли съжаляваше за прекъснатата им близост. Но веднага увисваше на ръката на Йожен и го закачаше съвсем демонстративно.
— Тя е с много хубаво момче!
— За нещастие утре хубавото момче ще бъде в затвора.
— Какво е направил?
— Той е един от бандитите, заради които е арестуван Филип.
— Той ли?
Тя не можеше да се примири с това. А още по-лошо стана, когато Кажо, както правеше всяка вечер, подаде глава през завесата, за да види как вървят работите.
— Виждаш ли онзи господин, който прилича на адвокат?
— С посивялата коса ли?
— Да! Така че внимавай. Постарай се да не извикаш. Това е убиецът.
Очите на Мегре се смееха, като че ли държеше Кажо и другите в ръцете си. Смееше се така, че Фернанд се обърна учудена, намръщи се, стана внезапно неспокойна и замислена.
Малко по-късно тя тръгна към тоалетните и на минаване хвърли поглед на Мегре, който стана на свой ред, за да я последва.