— Нещо ново при вас? — запита тя тогава почти злобно.
— А при теб?
— Нищо. Нали виждате. Омитаме се.
Тя наблюдаваше скришом Мегре и след като помълча, изрече:
— Ще го арестуват ли?
— Не веднага.
От нетърпение тя чукна по пода с високите си токчета.
— Голяма любов, а?
Но тя вече се отдалечаваше, подхвърляйки:
— Не зная още.
Госпожа Лауер се срамуваше, че си ляга в два часа сутринта, а Мегре, едва озовал се в леглото, заспа дълбоко и захърка така, както не бе хъркал от няколко дни.
IX
В осем часа без десет минути Мегре се спря в канцеларията на хотела в момента, когато току-що пристигналият собственик преглеждаше с нощния пазач списъка на пътниците. Кофа мръсна вода препречваше пътя; на стената беше подпряна метла и Мегре с най-сериозен вид взе тази метла и разгледа дръжката й.
— Ще позволите ли да я използувам? — попита той собственика, който смотолеви:
— Моля…
После се сепна и запита с безпокойство:
— Не е ли чиста стаята ви?
Мегре пушеше първата си лула с непомрачена радост.
— Мисля, че е чиста! — отговори той спокойно. — Метлата не ме интересува. Бих искал само едно парченце от дръжката.
Чистачката, която се бе приближила, бършейки ръце в синята си престилка, сигурно помисли, че той е полудял.
— Нямате ли някакво трионче? — обърна се Мегре към нощния пазач.
— Е, добре! Жозеф — принуди се да повтори собственикът, — върви да потърсиш трион за господин Мегре…
Така решителният ден започваше с весело чудачество. След една слънчева утрин настъпваше друга слънчева утрин. Мина камериерка с табла закуска. Подът на коридора току-що бе измит обилно с вода. Раздавачът влезе и зарови в кожената си чанта.
Мегре с метла в ръката чакаше трион.
— Предполагам, че в салона има телефонен апарат? — каза той на собственика.
— О, да, господин Мегре. На масата отляво. Ще ви свържа незабавно.
— Няма нужда.
— Не искате ли връзка?
— Благодаря. Не е необходимо.
Той влезе в салона с метлата, а чистачката се възползува от това, за да заяви:
— Виждате ли, че не съм виновна, дето не правя нищо. Не бива да ме ругаете после, че още не съм свършила с фоайето!
Пазачът се върна с ръждясал трион, който бе намерил в избата. Мегре, от своя страна, се появи отново с метлата, взе триона и се залови да реже края на дръжката. Той подпираше метлата о бюрото. По вече измития под падаха стърготини. Другият дървен край се търкаше в регистъра, който собственикът наблюдаваше с безпокойство.
— Готово! Благодаря ви — изрече най-после комисарят, прибирайки парченцето дърво, което току-що бе отрязал.
И в същото време върна на чистачката метлата, скъсена с няколко сантиметра.
— Това ли ви трябваше? — запита управителят на хотела, запазвайки сериозния си вид.
— Точно това.
В „Халбата на Пон-Ньоф“, където намери отново Люка в помещението в дъното, чистачките с техните кофи се развихряха също като в хотела.
— Знаете ли, шефе, че бригадата се труди цяла нощ. Когато Амадийо се раздели с вас, той си бе наумил да ви изпревари и хвърли всичките си хора в тази работа. Ето например, мога да ви кажа, че сте ходили в Пале-Роял с една дама.
— Освен това ходих и във „Флория“. Горкият Амадийо! А другите?
— Йожен също е бил във „Флория“. Сигурно сте го видели. В три без четвърт той излязъл с една професионална проститутка.
— Фернанд, зная. Обзалагам се, че е спал с нея на улица „Бланш“.
— Имате право. Дори оставил колата си цяла нощ до тротоара. Тя е още там.
Мегре се намръщи, макар че не беше влюбен. Оная сутрин той беше при нея, в апартамента, облян от слънце. Фернанд пиеше кафето си с мляко, едва облечена, и между тях имаше доверие и близост.
Това не беше ревност, но той не обичаше много мъжете от рода на Йожен, когото си представяше сега, още легнал, докато Фернанд бързаше да му приготви кафето и да му го поднесе в леглото! Каква ли снизходителна усмивка е изобразявал!
— Той ще я накара да прави всичко, каквото пожелае! — въздъхна Мегре. — Продължавай, Люка.
— Марсилският приятел се мъкна в две-три заведения, преди да се прибере в хотел „Алсина“. Сега спи, защото никога не става преди единадесет часа или обед.
— А глухият дребосък?
— Той се казва Колен. Живее с жена си в апартамент на улица „Коленкур“, защото има законен брак. Тя му прави сцени, когато се прибира късно. Жена му е бивша помощник-управителка на неговото заведение.
— Какво прави той сега?
— Пазарува. Винаги той ходи по покупки, с голям шал на врата, с шарантонски пантофи на краката.