„Защо, дявол да го вземе, е дошъл при мен?“
И поради това грижата на Мегре беше да избягва на всяка цена да извръща поглед по посока на шапката и телефона. А също и да се преструва, че обмисля това, което казва. Ала в същност говореше напразно. За да му се развърже езикът, напълни чашата си и я изпи.
— Хубаво ли е?
— Виното ли? Не е лошо. Зная какво ще ми отговорите. Щом бъде обявено, че Филип не е замесен, следствието ще започне наново още по-усилено, защото правосъдието вече няма да държи в ръцете си виновника.
Кажо вдигна недоловимо глава, заинтересуван от това, което щеше да последва. В същия момент Мегре изведнъж почервеня и през ума му мина една мисъл.
Какво щеше да стане, ако в същото време Йожен, или Марсилеца, или собственикът на бистрото, или който и да е друг потърсеше Кажо по телефона? А това беше възможно, дори вероятно. Предния ден цялата банда беше събрана в Дирекцията на полицията и сигурно сред членовете й цареше известно безпокойство. Дали Кажо нямаше навика да дава заповеди и да получава сведения по телефона?
Ала в момента телефонът не работеше, щеше да остане така още дълги минути, може би един час.
Мегре бе поставил шапката си на масата по такъв начин, че събеседникът му да не може да вижда от мястото си долната част на апарата. И посягайки непрекъснато към кибрита си, той бе пъхнал под слушалката дървеното кръгче, което бе отрязал сутринта.
С други думи връзката беше прекъсната. В централата Люка стоеше на пост с двама стенографи, които щяха да служат за свидетели.
— Разбирам, че ви трябва виновник — мърмореше комисарят, гледайки килима.
Щеше да се случи така, че ако Йожен например се опиташе да телефонира и не успееше, щеше да притича обезпокоен. И всичко трябваше да започне наново! Или по-право щеше да бъде невъзможно да се започне наново, защото Кажо щеше занапред да бъде нащрек.
— Това не е трудно — продължи Мегре, като се опитваше да запази равен глас. — Достатъчно е да се намери някакъв младеж, който да е почти със същата фигура като моя племенник. Такива не липсват в Монмартр. И сигурно съществува някой, когото не бихте имали нищо против да видите на каторга. Плюс два-ма-трима свидетели и фокусът ще стане.
На Мегре му беше толкова топло, че свали пардесюто си и го сложи върху облегалката на един стол.
— Ще позволите ли?
— Може да се отвори прозорецът — предложи Кажо.
О, не! При шума от улицата стенографите в другия край на жицата рискуваха да изпуснат половината от произнесените фрази.
— Благодаря ви. Но от грипа се потя. Въздухът ще ми навреди повече. Та казвах…
Той пресуши чашата си, напълни отново лулата.
— А пушекът не ви ли пречи?
Продължаваше да се чува как чистачката снове насам-натам, но понякога шумът спираше и Марта сигурно наостряше уши.
— Достатъчно ще бъде да ми посочите някаква цифра. Какво струва една такава операция?
— Каторга! — отговори рязко Кажо.
Мегре се усмихна, но започваше да се съмнява в своя подход.
— В такъв случай, ако ви е страх, предложете друга комбинация.
— Аз нямам нужда от комбинации! Полицията е арестувала човек, когото обвинява, че е убил Пепито. Това си е нейна работа. Вярно, че отвреме-навреме правя малки услуги на улица „Де Сосе“ и на Дирекцията на полицията. Но в случая не зная нищо. Съжалявам за вас…
Той явно имаше намерение да стане, за да сложи край на разговора. Трябваше незабавно да се измисли нещо друго.
— Искате ли да ви кажа какво ще се случи? — изрече бавно Мегре.
Той се забави, зарони сричка по сричка:
— Няма да минат и два дни и ще бъдете принуден да убиете вашия малък другар Одиа.
Бе улучил, в това нямаше съмнение. Като избягваше да гледа събеседника си, който от страх да не загуби предимството си продължи:
— Вие знаете това не по-зле от мен! Одиа е хулиган. Подозирам, че освен това употребява наркотици, което го прави по-чувствителен. Откакто усеща, че съм по петите му, върши грешка след грешка, изпада в паника, а миналата нощ в стаята ми вече се хвана на въдицата. Такова нещо лесно можеше да се предвиди, ето защо вие бяхте в преддверието на криминалната полиция, за да му попречите да повтори това, което ми бе казал. Но там, където сте успели веднъж, няма да успявате винаги. Снощи Одиа пи във всички бистра. Тази вечер ще започне отново. Някой непрекъснато ще бъде по петите му…
Кажо беше напълно, неподвижен, впил очи в червената стена.
— Продължавайте — рече той все пак с естествен глас.
— Нужно ли е? Как ще съумеете да премахнете човек, пазен денонощно от полицията? Ако не го убиете, Одиа ще заговори. Това е безспорно! А ако го убиете, ще хванат вас, защото трудно се извършват убийства при такива условия.