Слънчевият лъч, който се прецеждаше през мръсното стъкло, се плъзгаше по бюрото и след няколко минути щеше да стигне до телефона. Мегре изпускаше бързи струи дим.
— Какво ще отговорите сега?
Без да повишава глас, Кажо каза:
— Марта, затворете вратата!
Тя го стори, мърморейки. Тогава Кажо сниши тон до такава степен, че Мегре се запита дали гласът му щеше да стигне до телефона.
— Ами ако Одиа е вече мъртъв?
Нито една чертица не бе помръднала на лицето му, докато произнасяше тази фраза, Мегре си спомняше за разговора с Люка в „Халбата на Пон-Ньоф“. Та нали сержантът му бе заявил, че Одиа, следен от един инспектор, се върнал в хотела си на улица „Льопик“ към един часа сутринта? А инспекторът трябва да е наблюдавал хотела до края на нощта.
Сложил ръка върху протъркания марокен на бюрото, на няколко сантиметра от револвера, Кажо подзе отново:
— Виждате, че вашите предложения не влизат в работа. Смятах ви за по-силен.
И добави така, че Мегре се смрази от ужас:
— Ако искате да научите нещо повече, можете да телефонирате в полицейския участък на осемнайсети район.
Казвайки това, той можеше да протегне ръка към слушалката, да я вдигне и да я побутне към Мегре. Но не го направи, а комисарят отново си пое дъх и побърза да каже:
— Вярвам ви. Но и аз още не съм казал всичко. Той не знаеше какво да каже. Но трябваше да остане още тук. Трябваше на всяка цена да накара Кажо да изрече някои думи, от които старецът, изглежда, бягаше като от чума.
Досега той нито веднъж не бе отрекъл престъплението. Но и не бе произнесъл ни една фраза, ни една дума, която да може да се сметне за категорично признание.
Мегре си представяше Люка нетърпелив, със слушалка на ухото, бедният Люка, който преживява периоди на надежда и обезсърчение и казва на стенографите:
— Няма смисъл да го записвате.
Ами ако Йожен или някой друг се обадеше по телефона?
— Сигурен ли сте, че това, което имате да ми казвате, си струва труда? — настоя господин Кажо. — Време е да се обличам.
— Моля ви за още шест минути.
Мегре си наля и стана като силно възбуден човек, който ще произнася реч.
X
Кажо не пушеше, не мърдаше, нямаше никакъв тик, който би могъл да послужи за отдушник на нервността му.
Мегре още не си бе дал сметка, че именно тази неподвижност на събеседника му го смущаваше, но разбра, когато го видя да протяга ръка към една бонбониера, сложена на бюрото, и да взема оттам захаросан бадем.
Това не беше кой знае какво и все пак малките очички на комисаря блеснаха, като че му бе открил слабото място. Кажо, който не беше нито пушач, нито пияч, нито женкар, ядеше сладки неща, смучеше захаросания бадем, като го прехвърляше бавно от едната към другата страна на устата си.
— Бих могъл да кажа, че разговаряме като професионалисти — изрече най-после Мегре. — И точно като такъв професионалист ще ви кажа защо ще попаднете неизбежно в капана.
Захаросаният бадем пак се отмести.
— Нека вземем първото убийство. Говоря за първото убийство от серията, защото е възможно да имате и други във вашия актив. Дали адвокатът, при когото сте били първи писар, не е умрял от отравяне?
— Не е доказано — рече просто Кажо.
Той се мъчеше да отгатне накъде биеше Мегре, а умът на комисаря от своя страна работеше с пълна пара.
— Няма значение! Преди три седмици вие решавате да премахнете Барнабе. Доколкото можах да разбера, Барнабе е поддържал връзката между Париж и Марсилия, тоест между вас и левантинците, които докарват кокаина с кораб. Предполагам, че Барнабе е искал да си отреже твърде голям пай. Поканват го да се качи в кола. Това става нощем. Изведнъж Барнабе усеща ножа, който го пронизва в гърба, и няколко секунди след това тялото му се строполява на тротоара. Виждате ли грешката?
Мегре се приближи да вземе кибрита, за да се увери, че дървеното кръгче е още на мястото си. Същевременно той искаше да прикрие една лека усмивка, която не можеше да потисне, защото Кажо размишляваше, търсеше наистина грешката като прилежен ученик.
— Ще ви я кажа след малко! — обеща Мегре, прекъсвайки размишленията му. — А за сега продължавам. Полицията, не зная по каква случайност, попада на следата на Пепито. Тъй като стоката е във „Флория“, а „Флория“ е под наблюдение, положението е опасно. Пепито усеща, че ще бъде хванат. Той заплашва, ако това не ви е известно, да издаде работата. Вие го поваляте с един револверен изстрел, когато той мисли, че е сам в пустото кабаре. Тук няма грешка.