Кажо вдигна отново глава и захаросаният бадем се спря на езика му.
— До този момент няма грешка. Започвате ли да разбирате? Но вие забелязвате, че в заведението има полицай. Излизате. Не устоявате на желанието да натопите полицая. На пръв поглед това ви се струва гениален ход. И все пак е грешка, втората.
Мегре беше в изгодно положение. Оставаше само да продължи, без да избързва. Кажо слушаше, размишляваше, а тревогата започваше да гложди спокойствието му.
— Трето убийство — на Одиа, този Одиа, който също ще проговори. Полицията го следи. С нож и револвер няма да стане. Обзалагам се, че Одиа е имал навик да пие вода нощем. Този път той ще пие още повече, понеже е пиян, и няма да се събуди, защото водата в гарафата е отровна. Трета грешка.
Мегре поставяше всичко на карта, но беше уверен в себе си! Невъзможно беше събитията да са се развили другояче.
— Чакам трите грешки! — произнесе най-после Кажо, протягайки ръка към кутията със захаросаните бадеми.
А комисарят си представяше хотела на улица „Льопик“, обитаван главно от музиканти, от светски танцьори, от проститутки.
— В случая с Одиа грешката е в това, че някой е сложил отрова в гарафата!
Кажо не разбираше, смучеше друг захаросан бадем и във въздуха се усещаше лека сладникава миризма, дъх на ванилия.
— За Барнабе — продължи Мегре, наливайки си — взимате най-малко двама души: Пепито и онзи, който е карал колата, несъмнено Йожен. И точно Пепито впоследствие заплашва да ви издаде.
Слушате ли ме? Последствието — налага се да се премахне Пепито. Вие се заемате сам с револвера. Но от изтънченост отивате да потърсите след това Одиа, комуто е възложено да блъсне инспектора. Какво става автоматически? Йожен, Луи, собственикът на бистрото, един играч на белот, който се казва Колен, и Одиа са замесени в случая.
Одиа не устоява. И ето че сте принудени да го ликвидирате!
Ала вчера следобед самият вие не сте били на улица „Льопик“. Трябва да сте си послужили с някой обитател на хотела, на когото сте телефонирали.
Още един съучастник! Човек, който може да проговори!
Разбирате ли този път?
Кажо продължаваше да размишлява. Слънцето стигаше до никелираната слушалка на телефона. Беше късно. Навалицата около количките ставаше все по-гъста и уличният шум проникваше в апартамента въпреки затворените прозорци.
— Че сте силен, не ще и дума. Но тогава защо се обременявате всеки път с излишни съучастници, способни да ви издадат? Можели сте без труд, където и да е, да убиете Барнабе, който ви е имал доверие. В случая с Пепито не ви е бил нужен Одиа. А вчера, докато не сте били под наблюдение, сте можели да отидете сам на улица „Льопик“. В тези хотели, където няма портиер, се влиза и излиза като в кръчма.
Отвреме-навреме по стълбата се чуваха стъпки и Мегре трябваше да прави усилия, за да изглежда спокоен и да продължава речта си, като че ли нищо не става.
— В момента най-малко петима души могат да ви вкарат в ареста. А никога петима души не са пазили дълго такава тайна.
— Аз не съм нанесъл удар с нож на Барнабе — каза Кажо, който беше мрачен както никога досега.
Мегре се възползува от случая, за да потвърди уверено:
— Зная!
Другият го погледна с изненада, присви очи.
— Удар с нож е по-скоро работа на италианец като Пепито.
Нужно беше само съвсем малко усилие, но в този момент чистачката отвори вратата и Мегре помисли, че кулата му рухва.
— Отивам да пазарувам — съобщи тя. — Какви зеленчуци да взема?
— Каквито искате.
— Имате ли пари?
Кажо бръкна в едно дебело протъркано портмоне с метална закопчалка, което беше портмоне на истински скъперник. Взе две монети по десет франка. Винената бутилка стоеше празна на масата и той я подаде на слугинята.
— Вземете! Можете да я върнете. Бележката е у вас.
Умът му обаче беше другаде. Марта излезе, без да затвори вратата, но затвори вратата на стълбището и тогава се чу бълбукането на водата, която вреше на котлона в кухнята.
Мегре бе проследил с поглед всички движения на своя събеседник и поради това бе забравил телефонния апарат и стенографите, дебнещи от другия край на жицата. Някаква спирачка току-що бе задействувала у него, не би могъл да каже точно в кой момент. Той бе говорил много, без да мисли твърде върху това, което казваше, и импровизираните му разсъждения го бяха довели на няколко милиметра от истината.
Тук влизаха и бонбоните в бонбониерата, и портмонето, и дори думата „зеленчук“.
— Обзалагам се, че сте на диета.
— От двадесет години.
Кажо не говореше вече за изгонване на своя посетител. Би могло да се каже дори, че имаше нужда от него. Като видя, че чашата му е празна, той изрече: