— Още днес бих могъл да ви унищожа. Мислих по този въпрос. Достатъчно беше да сложа отрова във виното ви. Забележете, че бутилката не е вече в къщи. Остава ми да измия чашата. Вие излизате оттук и отивате да умрете където и да е…
Мегре се поколеба, но това трая едва една десета от секундата.
— Вие имате право. Аз не съм убил Барнабе. Не съм убил Пепито. Не съм убил дори този глупак Одиа!
С бонбониера в ръка Кажо говореше тихо, без да спира. Той представляваше смешна гледка, защото халатът му беше твърде къс, а невчесаната му коса образуваше странен ореол. Ако не беше телефонът, комисарят би отворил прозореца, за да избегне тази потискаща атмосфера на затворен живот.
— Това, което ви казвам, няма никакво значение, защото не сте под клетва и няма свидетел.
Сякаш обзет от съмнение, той надзърна в коридора, дори отвори за момент спалнята.
— Вижте какво, вие не сте разбрали, че те няма да ме издадат, дори и да са по-виновни от мен! Йожен извърши убийството. Луи му достави револвера и ключа от „Флория“. И знаете ли какво би могло да се случи, ако Йожен хитрува? Някоя вечер по време на белот малкият господин Колен, както казвате, това полуглухо и заекващо недоносче, ще бъде натоварено да сложи нещо и в неговата чаша. Кълна ви се, че да умееш да заколиш пиле не е толкова необходимо, колкото мислите.
Мегре се бе насочил към бюрото, за да вземе оттам шапката и кибрита си. Коленете му леко трепереха. Свършено беше! Той бе постигнал целта си! Оставаше му само да излезе! Инспекторът, който чакаше на улицата, имаше в джоба си заповед за арестуване. В Дирекцията на полицията чакаха новини и сигурно си играеха на прогнози.
Вече два часа, откакто Мегре беше тук. Йожен, по копринена пижама, може би закусваше късно насаме с Фернанд. А къде ли тичаше за своя сметка добрата майка на Филип?
По стълбата се чуха стъпки. Заудряха силно по вратата. Кажо погледна Мегре в очите, после се взря в револвера, който бе останал върху бюрото.
Докато той отиваше да отвори, комисарят сложи ръката си на джобния револвер и се закова насред стаята.
— Какво става? — прозвуча в антрето гласът на Йожен.
Двамата веднага се озоваха до вратата на кабинета. Зад тях се чуха и други стъпки: на Фернанд, която погледна Мегре с учудване.
— Какво има?… — повтори Йожен.
Но пред къщата вече спираше шумно такси със скърцащи спирачки.
Йожен изтича до прозореца.
— Нали казах! — изръмжа той.
Полицаите, които наблюдаваха жилището на Фернанд и бяха проследили двойката, скачаха на тротоара.
Кажо не помръдваше. С револвер в ръка размишляваше.
— За какво дойде?
Той се обръщаше към Йожен, но оня говореше заедно с него.
— Четири пъти набирах телефона и…
Мегре бе отстъпил бавно, така че да бъде с гръб към стената.
При думата „телефон“ Кажо хвърли поглед към апарата. В същия миг екна гърмеж, миризма на изгорял барут изпълни стаята и синкав облак се провлачи в слънчевите лъчи.
Мегре бе стрелял. Куршумът бе улучил ръката на Кажо, чийто револвер бе паднал на земята.
— Не мърдайте! — каза комисарят, който продължаваше да насочва оръжието си напред.
Кажо остана като закован. Той още имаше в устата си захаросан бадем, който изкривяваше лявата му буза, и не смееше да направи никакво движение.
По стълбата се качваха хора.
— Върви да отвориш, Фернанд — заповяда Мегре.
Тя потърси погледа на Йожен, за да разбере дали да се подчини, но любовникът й гледаше упорито пода. Тогава, примирена, тя прекоси вестибюла, откачи верижката и превъртя ключа в бравата.
Кръв течеше капка по капка от ръката на Кажо. Всяка капка предизвикваше лек шум, падайки върху килима, където кафеникавото петно растеше.
Изведнъж, преди Мегре да успее да се намеси, Йожен направи скок към прозореца, отвори го, при което счупи едно стъкло, и скочи в пространството.
На улицата екнаха викове. Йожен бе паднал върху покрива на спрялото такси, бе се спуснал на земята и побягнал по посока на улица „Де Дам“.
В същия миг двама инспектори се изправиха в рамката на вратата.
— Какво става? — попитаха те Мегре.
— Нищо. Ще арестувате Кажо, срещу когото има заповед за задържане. Имате ли колеги долу?
— Не.
Фернанд не разбираше нищо, гледаше слисано отворения прозорец.
— Тогава ще има дълго да тича!
Говорейки, Мегре бе махнал дървеното кръгче и го бе пъхнал в джоба си. Имаше чувството, че нещо става с Кажо, но то нямаше значение. Нотариуса се огъна и се търкулна на килима, където остана неподвижен.
Той бе припаднал сигурно, защото чуваше как кръвта му тече капка по капка.