— Няма да пия сега нищо — отвърна тя на поканата. — И ти ще ми правиш компания! Колко коктейла вече изпи, а? Ник, ако си пиян в подобно минута…
— И ще ви помоля, да побързате — студено заповяда Мартин в микрофона. — Нужен ми е веднага, разбрахте ли? Да, коктейл „Елена Глинская“. Как, той не ви бил известен? Тогава слушайте внимателно. Взимате най-голямата чаша, а впрочем най-добре ще стане в купа за пунш… Наливате до половината бира, но изстудена… Разбрахте ли? И добавяте три части ликьор…
— Ник, ти май си полудял! — отврати се Ерика.
— … и шест части мед — безгрижно продължи Мартин. — Разбърквате го, но без да го разбивате. И добре го изстудете…
— Мис Ешби, ние днес сме много заети — внушително го прекъсна Сен-Сир и посочи вратата. — Изчакайте. Може би утре или други ден. Но сега ни пречите. Веднага си тръгнете.
— Всъщност, добавете още шест части мед — замислено произнесе Мартин в микрофона, — и веднага го донесете. Ако бъде тук след шестдесет секунди, ви чака премия. Готови ли сте? Прекрасно, аз чакам.
Той небрежно подхвърли микрофоно на Сен-Сир.
През това време Ерика си пробиваше път към Толивър Уот.
— Аз само преди малко говорих с Глория Идън и тя е готова да сключи договор с „Биг-Хорн“ за един филм, ако дам съгласието си. Но ще го получите, само ако не продължите договора с Никлъс Мартин. Това е последното ми предложение!
На лицето на Уот се изписа приятно удивление.
— Ние, май ще успеем да се споразумеем — отвърна той мигновено (мистър Уот бе голям поклонник на мис Идън и отдавна мечтаеше да снима с нея „Панаирът на суетата“). — Защо не я доведохте със себе си? Ние бихме могли…
— Дивотии! — изви се гласът на Сен-Сир. — Нито дума повече за това, Толивър!
— Тя ви очаква в „Лагуната“ — поясни Ерика. — Е, млъкнете де, Сен-Сир. Нямам никакво желание да ви…
В този миг някой почтително почука на вратата. Мартин побърза да я отвори и както очакваше на прага се появи келнерът с поднос в ръка.
— Светкавична работа — каза той снизходително и вдигна голямата запотена чаша, заобиколена с правилни кубчета лед. — Прелест, нали?
Отговор не се чу. Раздаващите се гръмки вопли на Сен-Сир заглушаваха всичко наоколо. Келнерът получи полагащия му се бакшиш и побърза да изчезне, като с труд сдържеше гаденето си.
— Не и не! — ревеше балканецът. — Не и не! Толивър, ние може да привлечем Глория и да си запазим този сценарист, макар и за нищо да не става, но аз си загубих три месеца да го дресирам и не искам труда ми да отиде напразно. Дайте ми го. Ние в Миксо-Лидия постигаме…
Красивата устичка на Ерика се отваряше и затваряше, но гръмогласният рев на режисьора напълно заглушаваше гласа й. А в Холивуд добре знаеха, че Сен-Сир може да си реве така с часове, без да има нужда от почивка. Мартин въздъхна, вдигна изпълнената до краен предел чаша, изящно вдъха изливащия се аромат и се оттегли към креслото си. Но когато токът на обувката му докосна полираният крак, той грациозно се спъна и с необикновена ловкост изсипа коктейла „Елена Глинская“ — смесица от бира, мед, ликьор и лед, — точно на необятните простори на гърдите на Сен-Сир.
И само миг след това вика на режисьора счупи микрофона.
Мартин бе обмислил съставните части на новоизлюпения коктейл с изобретателна прецизност. Коремообръщащата помия съединяваше в едно цяло максимума от свойствата на влагата, студа, лепкавостта и вонята.
Измокреният до костите Сен-Сир се тресеше като от треска и като извади носната си кърпичка, напразно се опита да се изчисти. А самата кърпичка се залепи яко за панталоните. От режисьора лъхаше на дънна утайка.
— Предлагам, да се прехвърлим в бара — каза Мартин и с очевидно отвращение намръщи нос. — Там, в някое сепаре, бихме могли да продължим разговора си, далеч от… е, това силно, хм, ухание.
— В Миксо-Лидия — задъхваше се в дива злоба Сен-Сир и се приближаваше към Мартин, при което обувките му шляпаха с интересен звук, — подобни гадняри хвърляхме на псетата… заливахме ги с вряло масло… ние…
— О, в следващият път бъдете така любезни — каза Мартин, — да не ме блъскате по лакътя, когато в ръка държа чаша с коктейл „Елена Глинская“. Честно казано, много е неприятно.
Сен-Сир изпълни с въздух огромната си гръд!
Сен-Сир се изправи с гигантския си ръст!
… и се отпусна отново.
Той приличаше като полицай от времето на немите филми, след завършването на поредната гоненица и… съзнаваше това. Дори сега да убие Мартин, в подобна развръзка елементът на класическата трагедия щеше да отсъствува. Той би се оказал в ролята на Хамлет, който убива чичо си с маслени торти.