— Нищо да не се прави, докато не се върна! — заповяда той и хвърли такъв свиреп поглед на Мартин, че последният се зарадва, изписа мокри следи по пода и трясна вратата. За миг настана приятна тишина, а от тавана се лееше тиха музика, тъй като Диди бе наредила да продължи демонстрацията и сега се любуваше на собствената си прелестна фигура, която се превземаше в пастелните вълни, докато тя заедно с Дън Дейли пееше дует за моряците, русалките и далечната й родина — Атлантида.
— А сега — заяви Мартин, като се обърна с величествено достойнство към Уот, който продължаваше да го гледа объркано, — бих искал да си поприказваме с вас.
— Аз не мога да обсъждам въпроси, свързани с вашия договор, преди Раул да се върне — побърза да изрече Уот.
— Дивотии — каза твърдо Мартин. — Откога всъщност Сен-Сир ви диктува решенията, които вие би трябвало да взимате? Без вас той не би направил нито един касов филм, колкото и да се старае. Не, Ерика, не ме прекъсвай. Сам ще се оправя, скъпа моя.
Уот стана.
— Извинявайте, но нищо не мога сега да обсъждам — решително отказа той. — Филмите на Сен-Сир носят голям доход, а ти си неопи…
— Затова виждам така ясно положението — възрази Мартин. — Бедата ви се състои в това, че вие прекарвате граница между артистичните гении и финансовите гении. Вие дори не забелязвате, колко е необикновено това, че преобразувате пластичната същност на човешкото съзнание и така създавате Идеалният Зрител! Вие сте икономически талант, Толивър Уот. Истинският ходожник контролира средата си, а вие с неподражаемото изкуство на истински майстор постепенно трансформирате огромната маса живо и дишащо човечество в единен Идеален Зрител…
— Извинявайте — повтори отново Уот, но сега не така рязко. — Наистина нямам време, е-е…
— Вашият гений дълго време е останал непризнат — побърза да каже Мартин и допълни златния си глас с възхищение. — Вие смятате, че Сен-Сир е равен на вас и в надписите седи само неговото име, а не вашето, но в дълбочината на душата си сигурно съзнавате, че честта за създаването на тези филми наполовина ви принадлежи! Нима Фидий някога се е интересувал от финансовия успех? А Микеланджело? Финансовият успех е другото име на функционализма, а всички велики художници създават функционално изкуство. Второстепенните детайли на картините на Рубенс са довършвали неговите ученици, нали така? Но славата отивала за Рубенс, а не за наемниците му. Какъв извод може да се направи, а? Какъв?
На това място, като оцени правилно психологията на слушателя си, Мартин предпочете да замълчи.
— Какъв всъщност? — запита Уот.
— Седнете — настойчиво го покани Мартин. — Ще ви обясня. Филмите на Сен-Сир носят доходи, но именно на вас са задължени за идеалната си форма. Вие сте този, който налага матрицата на характера си на всичко в „Биг-Хорн“…
Уот бавно седна в креслото. В ушите му властно гърмяха омагьосващите взривове на дизраелиевото красноречие. Мартин успя да му подаде правилно стръвта и той я налапа. С непогрешима точност още от пръв поглед бе разгадал слабостта на собственика: Киномагнатът бе принуден да живее сред професионални творци и го измъчваше смътното чувство, че в способността да увеличава непрекъснато капиталите си има нещо срамно. Дизраели на времето си бе решавал и по-сложни въпроси. Той бе подчинявал на волята си парламента.
Колебанието бе последвано от известна нерешителност, преди да дойде предаването. На Уот за това му бяха необходими десет минути. След тях опиянен от звучните хвалби за икономическите си способности, той разбра, че Сен-Сир, макар и гений в областта си, няма никакво право да се меси в плановете на икономическия гений.
— С вашият обширен кръгозор, вие обхващате всички възможности и безпогрешно избирате правилния път — убедително доказваше Мартин. — Прекрасно. Нужна ви е Глория Идън. Усещате го, нали? А от мен нищо няма да измъкнете. Само гениите могат мигновено да променят плановете си… Кога ще бъде готов документът, който ще анулира договорът ми?
— Какво? — запита Уот, плавайки в блажен световъртеж. — А, да… Разбира се. Анулирането на договора ще…
— Сен-Сир ще се държи за своите досегашни грешки, докато „Биг-Хорн“ не пропадне — посочи Мартин. Само гений, подобен на Толивър Уот, кове желязото, докато то е горещо — кога друг път ще му се удаде шансът да размени провала на някакъв си там Мартин, с успеха на единствената по рода си мис Идън.
— Хм-м — каза Уот. — Така е. Е, добре — на конското му лице се появи делово изражение. — Добре де. Договорът ви ще бъде анулиран, след като мис Идън подпише своя.
— И отново вие тънко и в най-дребни детайли проанализирахте самата същност на работата — заразсъждава на глас Мартин. — Мис Идън още не е решила твърдо. Ако предоставите на човек, като Сен-Сир да я убеждава, то нещата ще се развалят. Ерика, колата ти тук ли е? Ще успееш ли бързо да заведеш мистър Толивър Уот в „Лагуната“? Той е единственият човек, който може да намери правилното решение в дадената ситуация.