— Каква ситу… Ах, да! Разбира се, Ник. Тръгваме веднага.
— Но… — започна Уот.
Матрицата на Дизраели се разрази в такива риторически пристъпи, че някои прозорци зазвъняха. Все едно Йоан Златоуст свиреше на логиката на арпаджиото и гамите.
— Разбирам — измърмори оглушеният филмов магнат и покорно се насочи към вратата. — Да, разбира се, така ще бъде. Елате довечера в къщи, Миртин. Щом добия подписа на мис Идън, ще наредя, да подготвят документ за анулирането на вашия договор. Хм-м… Функционален гений…
И така, бърборейки блажено, той излезе от залата.
Ерика поиска да го последва незабавно, но Мартин я докосна по ръката.
— Само за миг — каза той. — Не му позволявай да се връща в студиото, докато договорът не бъде разтрогнат. Та Сен-Сир леко ме надвиква. Но се хвана на въдицата. Ние…
— Ник — каза Ерика и внимателно се вгледа в лицето му, — какво е станало?
— Довечера ще ти разкажа всичко — побърза да я прекъсне Мартин, тъй като до тях достигнаха далечни ръмжения, които възможно оповестяваха връхлитането на Сен-Сир. — Когато ми се освободи някоя минута, ще те зашеметя. Знаеш ли, аз през целия си живот досега съм ти се възхищавал отдалече? Но сега води Уот по-далеч от греха. И бързо!
Ерика успя само да хвърли изумен поглед, докато Мартин я изблъскваше от залата. Стори му се, че към това объркване се примеси и някаква радост.
— Къде е Толивър? — оглушителният рев на Сен-Сир накара Мартин да се намръщи. Режисьорът бе недоволен, че намери подходящи панталони само в костюмерната. Това счете за лична обида. — Къде скрихте Толивър, а? — виеше той.
— Моля ви, говорете по-високо — небрежно кимна Мартин. — Нещо трудно ви чувам.
— Диди! — загърмя режисьорът и побеснял се обърна към прелестната звезда, която все така възторжено съзерцаваше себе си на екрана над главата си. — Къде е Толивър?
Мартин се разтрепера. Бе забравил за присъствието на прелестната Диди.
— Ти нищо не знаеш, нали Диди? — подсказа й той.
— Млък бе! — разпореди се Сен-Сир. — Отговаряй по-бързо, иначе… — и той прибави изразително и многосложно словосъчетание на миксо-лидийски език, което предизвика желаното действие.
Диди намръщи безупречното си челце.
— Толивър… май излезе. Бърка ме филма. Той отиде в къщи и там ще чака Ник Мартин, нали така?
— Но Мартин е тука! — изстена в силен рев Сен-Сир. — Мисли де, мисли!
— А в епизода имаше документ, с който се прекъсва действието на договор… — разсеяно продължи Диди.
— Документ ли? — изръмжа Сен-Сир. — Това пък какво е? Никога няма да го допусна! Никога! Диди, казвай, къде отиде Толивър?
— А, той тръгна с онази агентка — отвърна Диди. — О, не, това май бе в епизода?
— Къде, къде?
— В Атлантида — с леко тържество обяви Диди.
— Не! — завика режисьорът. — Това е от филма! В Атлантида е родена Русалката, а не Толивър Уот, разбра ли?
— Толивър не каза, че е роден в Атлантида — невъзмутимо зашумоля Диди. Той каза, че отива в Атлантида. А довечера той ще се срещне с Ник и ще анулира договора му.
— Кога? — яростно се нахвърли Сен-Сир. — Спомни си, Диди! В колко часа?
— Диди — подхвърли Мартин поредната си уловка. — Та ти нали нищо не си спомняш?
Но Диди бе толкова дефектна, че не се поддаде дори на матрицата на Дизраели. А само безгрижно се усмихна на драматурга.
— Махай се, драскачо! — зарева отново Сен-Сир и налетя на него. — Договорът ти никога няма да бъде анулиран! Знай това! Или си мислиш, че можеш напразно да губиш времето на Сен-Сир? Няма да ти се удаде лесно. Ще се разправя с тебе, както се разправих и с Ед Касиди!
Мартин се изправи и посрещна яростта на Сен-Сир с ледена и надменна усмивка. Пръстите му опипваха въображаем монокъл. Изящни слова се натрупваха на езика му. Оставаше само да хипнотизира балканецът, както бе сторил с Толивър Уот. Той събра повече въздух в гърдите си и се накани да разтвори шлюзовете на красноречието си.
А Сен-Сир, варварин по рождение и възпитание, на който изисканата елегантност не предизвикваше никакво впечатление, нанесе светкавичен удар в челюстта на Мартин.
Разбира се, подобно нещо в британския парламент не можеше да се случи.
Когато тази вечер роботът се появи в кабинета на Мартин, първата му работа бе, с уверена крачка да се отправи към бюрото, да отвърти крушката от настолната лампа, да натисне превключвателя и да си пъхне пръста във фасунгата. Раздаде се пукане и се посипаха искри. ЕНИАК издърпа показалеца си и яростно затресе желязната си глава.