— Това ми беше нужно! — каза той и въздъхна доволно. Щял ден се мотах по скалата на Калдейкус. Палеолит, неолит, техническа ера… Дори не зная, колко е сега часът. Е, как протича приспособяването ти към околната среда?
Мартин замислено потърка брадичката си.
— Лошо — въздъхна той тъжно. — Кажете ми, когато Дизраели е бил министър-председател имал ли си е работа с такава страна, като Миксо-Лидия?
— Нямам никаква представа — отвърна роботът. — Всъщност, защо питаш?
— Защото моята среда се развъртя и така ме подреди по муцуната, че… — и Мартин отново усети болката.
— Значи, ти си я провокирал — възрази ЕНИАК. — Кризата, силният стрес, винаги възбуждат в човека доминантната черта на характера му, а Дизраели преди всичко е бил храбрец. В минути на криза неговата храброст е преминавала в наглост, но той е бил достатъчно умен и е организирал така средата си, че наглостта му е срещала отпор на същото семантично ниво. Миксо-Лидия? Спомням си, че преди няколко милиона години е била населена с грамадни бели маймуни. А не! Спомних си точно! Това е държава със запазила се феодална структура, нали тъй?
Мартин кимна.
— Подобно на тази киностудия, нали? — подхвърли роботът. — Бедата се състои в това, че си срещнал човек, който е приспособен повече към такава среда от тебе. Вашото студио едва си подава носа извън средновековието и затова в него лесно се създава среда, която максимално да благоприятства подобен тип характер. И именно с него се обясняват и мрачните страни на средновековието. Следователно, нужно е да сменим тази среда с неотехнологична, най-подходяща за матрицата на Дизраели. Във вашата епоха феодализмът се съхранява само в единични закостенели социални кутийки, като например в това студио и затова ти е нужно да се махнеш от тук и да отидеш някъде другаде. Но да се пребори човек с феодализма, е необходимо да има характер от феодален тип.
— Но аз не мога да отида някъде другаде! — почти проплака Мартин. — Докато не ми прекъснат договора, не мога и да помисля, че ще мръдна. Трябваше да го анулират днес вечерта, но Сен-Сир подушил каква е работата и ще направи всичко да запази договора, дори ще ми лепне още една синина под окото, но ще постигне целта си. Уот вече ме чака, но мръсният балкански субект сигурно е при него…
— Не дрънкай напразно — произнесе роботът с пълна досада. — Кой се интересува от ненужни подробности. Щом този Сен-Сир е средновековен тип, то ще отстъпи само пред подобен негодник, но който е по-силна личност.
— Всъщност, как би постъпил Дизраели в този случай? — заинтересува се Мартин.
— Ще започна с това, че Дизраели никога не би се оказал в подобно положение — отвърна студено ЕНИАК. — Екологизаторът може да обезпечи идеален коефициент на приспособяване само на вашия собствен тип, иначе максималните стойности никога няма да бъдат достигнати. В Русия Дизраели би се оказал един обикновен неудачник. Особено във времената на Иван.
— Момент, момент, Обяснете ми това по-подробно — поиска замислено Мартин.
— О, естествено! — отвърна роботът и затрака като картечница. — При приетата схема на хромозома на прототипа, всичко зависи от прагово-временните реакции на конусите на паметта на мозъка. Силата на активизация на невроните е обратно пропорционална на количествения фактор на паметта. Само реалният опит би ти дал активиране на паметта на Дизраели, но твоите прагови бариери на реакциите са изменени така, че възприятията и емоционалните индекси се приближават към величините намерени за знаменития политик.
— А-ха! — възкрикна Мартин. — А как вие например бихте надделяли над средновековните парни валяци?
— Като свържа моя миниатюрен мозък към парен валяк със значително по-големи размери — отвърна изчерпателно роботът.
Мартин потъна в размисли. Ръката му инстинктивно поправи несъществуващия монокъл, а в очите му засвятка плодовито въображение.
— Вие… споменахте Русия от времето на Иван? Кой е този човек? Да не е случайно…
— Иван Четвърти. И той е бил превъзходно приспособен за сресата си. Но това не се отнася за нашата работа. Несъмнено за опитите ни ти си напълно безполезен. Но ние ще се постараем да определим средните статистически величини и ако наденете на главата си екологизатора…
— Това е Иван Грозни, нали така? — прекъсна го Мартин. — Слушайте, не бихте ли могли да наложите на мозъка ми матрицата на Иван Грозни?