— Сър?…
— А ти сигурен ли си, че действително си портиерът на Толивър Уот? — нервно запита Мартин.
— Е, мистър Мартин, съвсем съм сигурен…
— Да, аз съм мистър Мартин! — изкрещя той в слушалката с изпълнен от ужас глас. — По всички закони, божии или човешки, аз съм мистър Мартин! И ще си остана мистър Мартин, колкото и проклетите кучета-метежници да се опитват да ме свалят от полагащото ми се по рождение и право място.
— Да сър. Как казахте? Във фоайето ли сте?
— Да! Там съм. И веднага. Но ми се закълнете, че няма на никого другиго, освен на мис Ешби, да кажете и дума, колкото и да ви заплашват. Аз ще те защитавам после.
— Добре, сър. нещо друго да кажете?
— Не. Но предай на мис Ешби да побърза. А сега затвори телефона. Могат да ни подслушват. Враговете ми не дремят.
В слушалката се тракна. Мартин я сложи на мястото и страхливо огледа пустото фоайе. Той се опита да си внуши, че страховете му са нелепи. Та нали няма от какво да се бои? Наистина тесните стени сякаш надвисваха над него, а таванът започна да се смъква надолу…
Паниката накара Мартин да изкочи от кабината, да си поеме дълбоко дъх и да разкърши плещи.
— И-и от ка-а-кво да се страхувам? — запита той сам себе си. — От нищо не се боя!
Започна да си подсвирква и тръгна през хола към стълбището, но на половината път агорафобията надделя и той не можа да се овладее. Пъхна се мигновено в кабинета си и тихо започна да се поти в тъмнината, докато не намери сили в себе си, да запали лампата.
Погледът му се спря на „Британската енциклопедия“, скрита зад стъклата в библиотеката. С безшумна припряност Мартин сне това „И — Л“ и започна да го прелиства. Нещо не беше наред и то много, много. Наистина, роботът го предупреждаваше, че няма да му хареса матрицата на Иван Грозни, но… Но може би това съвсем не е матрицата на Иван Грозни? Може би роботът по погрешка е наложил друга личност — личност на изявен страхливец? Мартин трескаво разгръщаше страница след страница. Иван?… Иван?… А-па, ето го!
Син бил на Елена Глинская… Женен на Анастасия Захариевна-Кошкина… В личния си живот е извършил безброй гнусотии… Необикновена памет, изключителна енергия… и припадъци на дива ярост. С големите си природни способности и политическото си въображение е предшественик на Петър Велики… Мартин поклати недоволно глава.
Дотук нищо особено.
Но когато прочете следващия ред, дъхът му секна.
Иван Грозни е живеел в атмосфера на вечни подозрения и във всеки свой приблишен е виждал възможен изменник.
— Точно като мене сега — измърмори Мартин. — Но… Иван не е бил страхливец… Аз нещо не разбирам.
Коефициентът, бе казал роботът, зависи и от средата и от наследствеността. Разбира се, съвсем естествено, Иван не би имал царска среда, без определена наследственост.
Мартин започна да диша тежко. Средата внася съществена поправка. Възможно е, Иван Четвърти да е бил по натура с характер на страхливец, но благодарение на наследствеността и средата, тази черта да не е получила явно проявление.
Иван е бил цар на цяла Русия.
Дайте на страхливеца пушка и той без да престане да бъде страхливец, ще проявява тази черта по друг начин. Той може да се държи като избухлив и войнствен тиранин. Ето защо Иван е преуспял екологически — разбира се, в особената си среда. Той не е бил подлаган на стрес, който да извади на предна линия доминантата в характера му. Подобно на Дизраели, той умеел да контролира своята среда и да премахва причините, които биха предизвикали стрес.
Мартин направо позеленя от яд.
После си спомни за Ерика. Ще й се удаде ли, по някакъв начин да отвлече Сен-Сир, докато той се опитва да накара Уот, да разтрогне договора му? Ако съумее да избяга от стресовата криза, то ще успее да държи поводите в ръката си, но… нали навсякъде дебнат убийци!
Ерика е още в студиото… И Мартин бе принуден да преглътне със сухото си гърло.
Той ще я посрещне пред вратите на студиото. Телефонната кабина не е най-надеждното скривалище. Могат да го загащат като плъх…
— Глупости — каза си Мартин и се разтрепера от твърдост. — Това не съм аз… и точка. Трябва само да се стегна… и точка. Давай-давай, съвземи се. Toujurs l’audace.
Но въпреки това излезе от кабинета си и заслиза по стълбището с най-голяма предпазливост. Кой знае… Ако наоколо са само врагове…
Като се тресеше от страх матрицата на Иван Грозни се промъкна към вратата на студиото.