Таксито бързо се приближаваше до Бел-Еър.
— Но защо се качи на дървото? — запитваше за кой ли път Ерика.
Мартин трепереше.
— Таласъм — обясни той и затрака със зъби. — Вампир, вещица и… Казвам ти, аз ги видях, видях! Когато застанах до вратата на студиото, те се нахвърлиха на мен като цяла тълпа!
— Но те просто се връщаха в павилиона след обяда — поясни ерика. — Ти добре знаеш, че „Биг-Хорн“ Вечерно време снима „Абатът и Костело познават всички“. Карлов и муха няма да обиди.
— Казвах си го — мрачно се оплака Мартин. — Но страхът и угризенията на съвестта съвсем ме измъчиха. Виждаш ли, аз съм гадно чудовище, но не съм за нищо виновен. Всичко е от средата в която съм живял. Толкова е тягостна и жестока… А-а! погледни сама!
Той посочи полицаят, който стоеше на кръстовището.
— Полиция! Има предатели дори сред дворцовата гвардия!
— Мадам, този човек да не е мръднал нещо? — запита шофьорът.
— Дали съм луд или не, но аз съм Никлъс Мартин! — обяви на всеослушание Мартин и внезапно промени тона си.
Опита се властно да се изправи и когато чукна главата си в тавана, записка с пълен глас:
— Убийци! — и незабавно се сви в ъгъла, като дишаше тежко.
Ерика го изгледа с тревога.
— Ник, ти колко си пил снощи? — запита тя невинно. — Какво ти става всъщност?
Драматургът се облегна на седалката и затвори очи.
— Дай ми малко време да дойда на себе си, Ерика — замоли се той. — Всичко ще се оправи, щом успея да преодолея стреса. Нали Иван…
— Но нали ще успееш да вземеш от ръцете на Уот анулирания договор? — запита тя. — За това смелост поне ще ти стигне, а?
— Ще ми стигне — отвърна Мартин с бодър, но още треперещ глас.
Но след миг премисли.
— Само при условие, че те държа за ръката — добави той, като не желаеше да рискува напразно.
Това така възмути Ерика, че тя мълча в продължение на следващите две мили и размишляваше над нещо.
— Ти действително много си се променил през последните часове — отбеляза тя накрая. — Плашиш ме с намерението да ми се обясниш в любов. Помисли си само! Сякаш ще ти позволя подобно нещо? Опитай само!
В настъпилата тишина Ерика го гледаше под око.
— Аз казах — опитай само! — повтори тя.
— А, така ли? — запита Мартин с разтреперана храброст.
Той помълча, но за кратко. Колкото и да бе странно, езикът му, преди отказващ в присъствието на Ерика да промълви и една думичка по тази тема, изведнъж се развърза и придоби свобода. Мартин не стана да си губи напразно времето и да разсъждава защо. Без да чака идването на следващата криза, той веднага изля всичките си чувства.
— Но защо досега не си ми казал нищо? — запита тя и се смекчи видимо.
— Сам не зная — отвърна Мартин. — Та, ще се омъжиш ли за мен?
— Но защо ти…
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Да! — отвърна Ерика и отново настъпи мълчание.
Мартин си облиза пресъхналите устни, тъй като забеляза, че главите им се сближиха съвсем. Той вече се канеше да завърши обяснението с традиционния финал, когато го порази изведнъж една мисъл. Стресна се и се дръпна назад.
Ерика отвори очи.
— А… — измуча Мартин. — Хм… Сега си спомних нещо. В Чикаго има силна епидемия от грип. А такава епидемия се разпространява с бързината на горски пожар. И грипът може да стигне до Холивуд, особено при днешните западни ветрове.
— Да ме вземат дяволите — заяви с известно раздразнение Ерика, — ако допусна, сгодяването ми да мине без целувка. Целувай ме!
— Но аз мога да се разболея от бубонна чума — нервно се дръпна още по-назад Мартин. — Целувките предават инфекцията. Това е чисто научен факт.
— Ник!
— А… не зная… А кога за последен път си имала настинка?
Ерика се дръпна от него, колкото се може по-назад.
— Ах! — въздъхна Мартин след дълго мълчание. — Ерика, ти…
— Не се опитвай да ми говориш, парцал такъв! — изригна Ерика. — Чудовище! Негодник!
— Аз не съм виновен! — отчаяно извика Мартин. Ше бъда още единадесет часа страхливец. Нямам нищо общо с това. Утре, след осем часа, ако искаш в клетката на лъва ще вляза. Днес нервите ми са като на Иван Грозни! Нека ти обясня, каква е работата.
Ерика не отвърна нищо и Мартин се захвана да й разказва трескаво дългата и невероятна история.
— Не ти вярвам! — отсече ерика, когато той свърши и поклати със съжаление глава. — Но докато съм твой литературен агент, продължавам да отговарям за писателската ти съдба. Сега ние имаме една единствена цел — да накараме Толивър Уот да прекъсне договора ти. И сега ще мислим само за това. Разбра ли ме?
— Но Сен-Сир…
— Аз ще говоря. От теб се иска да мълчиш през цялото време. Ако онзи тъмен балкански субект се опита да те заплашва, аз ще му дам да разбере. Но ти трябва да си там, защото иначе Сен-Сир ще се опита чрез отсъствието ти, да проточи работата. Познавам го добре.