— О, пак ще изпадна в стресово състояние! — възкликна отчаяно Мартин. — Няма да издържа! Аз не съм руския цар!
— Мадам — намеси се шофьорът за втори път, каго си извърна главата назад, — на ваше място бих му пернал един по врата!
— Някой няма да носи още дълго главата си на мястото! — зловещо обеща Мартин.
„По взаимно съгласие договорът се прекратява…“ Да — каза Уот и постави подписа си на документа, който лежеше на масата пред него. — Е, май това е всичко. Но къде изчезна Мартин? Нали той, както сам видях, влезе заедно с вас?
— Нима? — малко объркано запита Ерика.
Самата тя напразно си блъскаше главата, над това, по какъв начин Мартин се бе изхитрил да изчезне безследно. Може би, той мълниеносно е пропълзял под килима?
Като прогони тази мисъл, тя протегна ръка към хартията, която Толивър Уот бе започнал внимателно да свива на тръба.
— Почакайте — каза Сен-Сир и издаде напред долната си устна. — А как е формулирана точката, която ни дава изключителното право на следващата пиеса на Мартин?
Уот веднага престана да свива документа и режисьорът незебевно се възползува от това.
— Каквото и да е надробил там, аз ще съумея да направя нов филм за Диди. Нали така, Диди — той размаха заплашително дебелия си пръст към прелестната кинозвезда, която побърза да кимне послушно.
— Там ще има само мъжки роли — побърза да поясни Ерика. — Освен това ние обсъждаме прекратяването на договор, а не права върху пиеси.
— Ако беше тук, той щеше да ми даде това право! — изръмжа Сен-Сир и подложи пурата си на невероятни мъчения. — Защо, о, боже! всички се нахвърлят на истинския талант? — той размаха огромния си и космат юмрук. — Сега ще ми се наложи да обработвам нов сценарист. Колко време ще загубя само! А само след две седмици Мартин би станал образцов сен-сировски сценарист. Да, и сега никак не е късно…
— Боя се, Раул, че е късно — проговори със съжаление Уот. — Казано честно, днес не биваше да биеш Мартин в студиото.
— Но… хе, той няма да се осмели да ме даде под съд. В Миксо-Лидия…
— О, Ник, здравей! — възкликна Диди и лицето и грейна радостно. — Защо се криеш зад завесата?
Очите на всички се обърнаха към прозореца, зад завесите на който мигновенно, с бързината на изплашен заяк изчезна побелялото като тебешир лице на Никлъс Мартин. Ерика побърза да каже:
— Но това не е Ник. Дори не прилича на него. Нещо грешиш, Диди.
— Нима? — запита Диди и се приготви да се съгласи.
— Разбира се — отвърна Ерика и протегна ръката си за документа. — Дайте ми го, ако обичате, а аз ще…
— Стойте! — измуча като разярен бик Сен-Сир.
Той наведе глава напред и като разклати могъщите си плещи затропа към прозореца и дръпна завесата.
— А-ха — зловещо произнесе режисьорът. — Кого виждот очите ми! Мартин!
— Лъжа е — измърмори Мартин и напразно се опита да скрие своя роден от стреса страх. — Аз вече се отрекох.
Сен-Сир отстъпи крачка назад и внимателно се вгледа в драматурга. Пурата в устата му бавно се издигна нагоре. И устните се изопнаха в злобна насмешка. Той размаха пръстите си пред трепкащите ноздри на Мартин.
— Аха! — ухили се той. — Привечер ти идват на ум други песни, а? Днес ти беше пиян! Сега го разбрах. Казано иначе, храбростта ти идва от гърлото на бутилката, нали?
— Глупости! — възрази Мартин, въодушевен от погледа на Ерика. — Кой го казва това? Всичко е нелепи измислици! Всъщност, за какво става дума?
— Какво търсеше зад завесите — запита Уот.
— Аз въобще не съм бил зад завесите — доблесно обяви Мартин. — Вие, всички вие, бяхте зад завесите, докато аз се намирах пред тях. Нима съм с нещо виновен, че се скрихте зад завесите в библиотеката, точно… като заговорници?
Последната дума никак не бе удачна. В очите на Мартин отново пламна ужасът.
— Именно, като заговорници — продължи той с нервен глас. — Мислите, че на зная нищо, а? А аз знае много добре! Вие тук сте убийци, да всичките сте убийци и плетете злодейски интриги. Това, значи, ви е бърлогата! Цяла нощ, наемни псета, ме преследвахте по петите, като ранен елен и се стараехте…
— Време е — отчаяно произнесе Ерика. — Ние и така едва-едва ще успеем да хванем последния еле… о, всъщност, последният самолет на изток.
Тя протегна ръката си за документа, но Уот изведнъж го скри в джоба си и се обърна към Мартин.
— Вие предоставяте ли ни пълните права на вашата следваща пиеса?
— Разбира се, че дава! — развика се Сен-Сир и с опитен поглед прецени надутата храброст на драматурга. — И няма да ме съдиш, иначе така ще те подредя, че дълго ще ме помниш. Така постъпваме в Миксо-Лидия. Казано честно, Мартин съвсем не иска да прекратява договора си. Просто е станало чисто недоразумение. Аз ще направя от него истински сен-сировски сценарист и той го знае това. Така че… Сега той ще помоли Толивър да скъса тази хартийка. Нали?