— Разбира се, че не! — завика Ерика. — Кажи му го, Ник!
В настъпилото напрегнато мълчание, Уот чакаше с изострено любопитство. И бедната Ерика също се разкъсваше. В душата й се водеше мъчителна борба между професионален дълг и презрение към жалката страхливост на Мартин. Чакаше и Диди с широко разтворени огромни сини очи, а на прекрасното й лице играеше весела усмивка. Но боят всъщност се водеше между драматург и режисьор.
Мартин отчаяно разтърси рамена. Той е длъжен да се покаже като истински Иван Грозни и то сега или никога вече! Приел бе гневният вид, както го правел древният руски цар и се постара да направи погледа си зловещ. Загадъчна усмивка се появи на усните му. За миг наистина заприлича на матрицата си, но естествено без брада и мустаци. Нещастният драматург измери миксо-лидиеца с изпълнен поглед на монаршеско презрение.
— Вие сега ще скъсате тази хартийка — започна Сен-Сир нагло, но се усещаше и лека неувереност, — и ще подпишете с нас договор да следващата ви пиеса, съгласен ли сте?
— Каквото искам, това и ще правя — съобщи му Мартин. — Ако ти харесва, мога да насъскам кучетата, които жив ще те разкъсат.
— Наистина, Раул — намеси се Уот, — нека се опитаме да уредим нещата, дори и…
— Предпочитате да се прехвърля в „Метро Голдуин Майер“ и да взема и Диди със себе си, а! — завика Сен-Сир и се обърна към шефа си. — Той сега ще подпише! — и като пъхна ръка в джоба си да вземе писалка, режисьорът с цялото си огромно тяло тръгна заплашително към Мартин.
— Убиец! — завика с писклив глас Мартин като изтълкува превратно извършеното движение.
— В ръцете ни е, Толивър! — възрадва се миксо-лидиецът с такова супертържество в гласа, че чашата на търпение се препълни.
Като не издържа последствията на подобен стрес, Мартин безумно се развика, шмугна се край Сен-Сир, отвори най-близката врата и се скри зад нея.
По следите му се понесе вика на нежната валкирия Ерика:
— Оставете го най-после на мира! Малко ли ви беше досега, а? Ето какво, Толивър Уот: Аз няма да мръдна от тук, докато не ми предадете този документ. А вас Сен-Сир предупреждавам, ако вие…
Но за това време Мартин бе успял да премине през пет стаи и виковете му замряха някъде в далечината. Опита се да спре, но не можеше да се застави да го направи и да се върне обратно на полесражението; стресът бе така силен, че ужасът го гонеше напред по коридора и накрая го принуди да влети в някаква стая и там връхлетя на нещо метално. Като се блъсна в този предмет, изпита остра болка и падна на пода, Мартин с учудване разбра, че пред него се намира самият ЕНИАК Гама Деветстотин и Три.
— А, ета къде си бил — каза роботът. — Аз пък те търсих по цялото време-пространство. Когато ме заставихте да изменя програмата на експеримента, вие забравихте да ми дадете разписка, че отговорността за последствията падат изцяло на тебе. Щом обектът е трябвало да бъде сменен, то началството ще ми изцеди всички зъбни колелца, ако не представя тази хартийка с приложение окото на самия обект.
Оглеждайки се страхливо, Мартин се изправи на крака.
— Какво? — направи се той на разсеян. — Чуй ме, вие сте длъжен да ме измените обратно, мен в самия себе си. Всички наоколо се опитват да ме убият. Вие се явявате точно навреме. Аз не мога да чакам цели дванадесет часа. Веднага ме промени!
— Не, не, аз още не съм свършил с тебе — отвърна безсърдечно роботът. — Когато настояваше да ти наложа чужда матрица, ти престана да бъдеш необработен обект и за продължаването на опита повече не си пригоден. Веднага бих те накарал да подпишеш разписката, но ми обърка ума с Дизраелиевското си красноречие. Е, задръж така, без да мърдаш, лявото си око за двадесет секунди — и той протегна на Мартин блестяща метална пластинка. — Тя е вече запълнена и сенсибилизирана. Трябва ни само отпечатъка на окото ти. Сложи го и повече няма да ме видиш.
Мартин се дръпна.
— А какво ще стане с мен? — запита той и гласът му силно се разтрепера.
— Че откъде да знам? — отвърна безгрижният робот. — След дванадесет часа матрицата сама ще се изтрие и ти отново ще станеш сам себе си. Притисни пластинката до окото си.
— Ще я натисна, ако ме превърнете в мен — опита да се пазари Мартин.