— Раул ми заповяда да си отида, ако и той си отиде — упорито каза Диди.
— Ти съвсем не си длъжна да правиш само това, което ти заповядва Сен-Сир — убеждаваше я Ерика, която продължаваше да държи дърпащата се кинозвезда.
— Нима? — удивена запита Диди. — Но аз винаги съм го слушала и ще го слушам.
— Диди! — отчаяно я замоли Уот. — Аз ще ти разпиша най-добрият договор на света. Договор за десет години! Погледни тука, ето го! — и киномагнатът извади документ със силно смачкани краища. — Само го подпиши и после можеш да искаш всичко, каквото ти хрумне. Нима не ти се иска?
— Иска ми се — отвърна Диди, — но Раул не иска. — И тя се издърпа от ръцете на Ерика.
— Мартине! — завика излезлият от себе си киномагнат. — Веднага върнете тук Сен-Сир! Извинете се пред него! На всяка цена, но го върнете тук! Ако ли не… няма да ви прекратя договора!
Мартин леко се прегърби и пръстите му докоснаха килима. Злобните очички изпълнени с неудовлетворена злоба се насочиха към Диди. Бавно устните му запълзяха настрани и зъбите се показаха в първичната си белота.
— Ти! — каза със зловещо ръмжане.
Диди се спря, но само за миг.
Стаята се изпълни с рева на див звяр.
— Върни! — бясно викаше Мамутоубиецът.
Един скок му бе достатъчен и той се оказа при прозореца, където сграбчи Диди и я стисна под мишницата си. Обърна се рязко, ревниво изгледа треперещия Уот и се нахвърли на Ерика. Слез миг и двете девойки се опитваха да се освободят от яките му прегръдки. Той ги държише здраво, а злобните му очички подскачаха ту на едната, ту на другата. После с пълно безпристрастие бързо захапа всяка по ухото.
— Ник! — възкликна обидено Ерика. — Как се осмеляваш?
— Моя! — дрезгаво я информира Мамутоубиецът.
— Как ли не! — отвърна Ерика. — Но това има и обратна сила. Веднага пусни тази нахалница под другата ти мишница.
Мамутоубиецът със съжаление изгледа Диди.
— Е — рязко заяви Ерика, — избирай!
— Двете! — обяви на всеослушание нецивилизованият драматург. — Да!
— Не! — отряза го Ерика.
— Да! — прошепна Диди със съвсем нов тон в гласа.
Красавицата висеше от ръката на Мартин като изтискан парцал и гледаше поробителя си с блажено робско обожание.
— Нахалница! — викна Ерика. — А какво ще стане със Сен-Сир?
— Той ли? — презрително изкриви устни Диди. — Лигльо! Нима ми е нужен още? — и тя отново устреми боготворящ поглед на Мартин.
— Уф-фа! — изтръгна се от Мартин и той хвърли звездата на колената на Уот. — Твоя! Дръж! — и се усмихна ободрително на Ерика. Силна самка. По-добра!
Уот и Диди безмълвно гледаха Мартин.
— Ти! — той посочи с пръст Диди. — Ти оставаш него! — и тикна показалецът си в гърдите на Уот. — Ясно?
Диди кимна покорно.
— Ти! Договор подпише?
Доброволно кимване.
Мартин погледна многозначително Уот и му протегна ръка.
— Документът, който да анулира договорът — поясни Ерика, докато висеше с главата надолу. — Дайте го по-бързо, преди да ви е извил врата.
Уот бавно извади документа от джоба си и го подаде на Мартин.
Но последният се бе отправил към прозореца с клатещата си походка.
Ерика се изви и хвана документа.
— Ти добре го изигра — каза тя на Ник, когато се оказаха на улицата. — Сега ме пусни. Ще се опитаме да намерим такси…
— Не играл… — заръмжа Мартин. — Истина. До утре. После… — той вдигна рамене. — Но днес… Мамутоубиец!
Той се опита да се изкатери на близката палма, поразмисли нещо и се отказа, като тръгна нататък.
Ерика под мишницата му потъна в размисли. Но се разписка, когато до тях се оказа патрулна полицейска кола.
— Утре ще внеса гаранцията — каза Ерика на Мамутоубиеца, който се опитваше да се измъкне от ръцете на двама яки полицаи.
Свирепият рев заглуши думите и.
Следващите събития се сляха за Мамутоубиецът в един неясен вихър, в края на който се оказа в затворническа килия, където се изправи на крака със заплашително ръмжене.
— А-а-а! — възвести той на света и се вцепи в решетките. — Убива! Ахрг-р-рх!
— Двама подобни типа за една вечер — произнесе в коридора скучаещ глас. — И двамата са хванати на Бел-Еър. Как мислиш, дали са се наблъскали с кокаин? Първият също нищо смислено не каза.
Решетката се разтърси. Един раздразнен глас от леглото поиска да си затвори устата и добави, че му стигат за днес неприятностите от разни идиоти и без това, че… На това място говорещият млъкна, заколеба се за миг и изпусна пронизителен отчаян писък.
После за миг в килията се възцари пълна тишина.