— Е, е де! Нали започваме! — нетърпеливо извика Сен-Сир.
Той нещо каза в преносимия микрофон и веднага екрана, всъщност тавана, се размърда, зашумя и по него се замяркаха различни епизоди — хор на русалки, които танцуваха на опашките си, се движеше по улиците на рибарско селце във Флорида.
Сякаш да възприеме цялата гнусотия на предлаганата му съдба, Никлъс Мартин бе принуден да гледа поредния опус на знаменития режисьор. Стори му се, че нищо по-противно и гадно не бе се снимало преди и никога нямаше да се снима. Той забеляза, че Сен-Сир и Уот го гледаха с недоумение. Той в тъмнината вдигна показалците си и очерта роботообразната усмивка. После, изпитвайки упоителната увереност ве себе си, запали цигара и се разсмя на висок глас.
— Как смееш? — незабавно избухна Сен-Сир. — Ти не цениш това велико изкуство? Какво си представяш, а? Че си гений ли?
— Това — каза пренебрежително Мартин, — е най-гнусният филм, който някога е бил сниман.
В мигновено настъпилата пълна тишина, Мартин с изящно движение на китката си изтръска цигарата и продължи:
— С моя помощ вие още сте в състояние да не станете предмет за насмешки по целия континент. Този филм, до последния кадър, трябва да се изхвърли в кошчето и от там на бунището. Утре рано сутринта започваме отново и…
Уот тихо каза:
— Ние сме напълно способни сами да направим филм от „Анджилина Ноел“, Ник.
— Това е художествено! — изрева Сен-Сир. — И ще донесе големи пари!
— Пари ли? Дрън-дрън! — коварно подхвърли Мартин и щедро разпиля нова порция пепел по пода. — Кой се интересува от пари, а? За тях нека мисли „Биг-Хорн“.
Уот се наведе напред и като присвиваше очи в полумрака погледна внимателно Мартин.
— Раул — каза той и го потърси с поглед, — доколкото зная, вие умеете да… давате на новите ни сценаристи подходяща форма. Както виждам, този не…
— Да и да! — възбудено завика Сен-Сир. — Аз им придавам нова форма! Това припадък на треска ли е? Мартине, ти добре ли си? В ред ли е главата ти?
Мартин се усмихна спокойно и уверено.
— Не се тревожи — обясни той. — Парите, които харчите за мен, аз ви ги връщам с лихвите, във вид на сигурен престиж. И прекрасно разбирам всичко. Ношите разговори на четири очи изглежда са станали известни на мистър Уот.
— Какви разговори на четири очи? — избоботи Сен-Сир и лицето му почервеня силно.
— Нали ние нищо не крием от мистър Уон? — без да му мигне окото продължи Мартин. — Вие ме наехте за престижа ми и той ще ви бъде сигурен, ако не си отваряте напразно устата. Благодарение на мен името Сен-Сир ще се покрие със слава. Разбира се, това ще се отрази на приходите, но подобна дреболия…
— Бджржгскл! — изтресе Сен-Сир нещо на своя език и като скочи от креслото си, замахна с микрофона, стиснат в огромната му космата лапа.
Мартин ловко се изви и изтръгна импровизираното оръжие.
— Прекратете демонстрацията! — разпореди се той властно.
Колко странно беше това. С някакво далечно крайче на съзнанието си той разбираше, че при нормални обстоятелства никога не би посмял да се държи така, но в същото време бе твърдо убеден, че за пръв път поведението му бе на обикновен човек. Той усещаше блажената жарава на уверенноста, че постъпките му са правилни, поне, докато не изтекат дванадесетте часа на матрицата.
Екранът замига недоволно и нерешително, преди да угасне.
— Запалете светлината! — заповяда Мартин на невидимия дух, който се криеше зад микрофона.
Стаята веднага се изпълни с приятна и мека светлина, в която видя лицата на Сен-Сир и Уот и разбра, че и двамата се изпълват със смътна и нарастваща тревога.
Та той им бе дал доста задачки за размисъл — и не само това. Той се бе опитал да си изясни, какви мисли изпълват сега мозъците им, като се провират през лабиринтите на подозренията, които той така ловко бе посял.
Сен-Сир бе елементарният случай и мислите му лесно се отгатваха. Балканецът си облиза устните, което само по себе си не бе лесна задача и налетите му с кръв очи неспокойно се впиха в Мартин. Откъде накъде този сценарист заговори така уверено? Какво означава това? Какъв таен грях на Сен-Сир е узнал? Може би е открил някаква грешка в договора и затова си позволява така нагло да се държи?
Толивър Уот представляваше проблема от втори род. Тайни грехове май нямаше, но и той се разтревожи. Мартин пробиваше с поглед гордото конско лице и търсеше скритата слабост. Да, с него ще му бъде значително по-трудно да се справи, но ще съумее и това да постигне.
— Последният подводен епизод — каза той, като се върна към първоначалната тема, — е невъобразима глупост. Трябва да се изхвърли. Сцената ще снимаме под водата.