— В такъв случай не е зле да побързаш. Исусе, времето много напредна, Ед. Не ти остават много възможности за маневриране.
Нито един от двамата не обърна внимание на настойчивото чукане по стъклената врата. Най-накрая Джонсън вдигна поглед. Джак Милър стоеше пред вратата.
— О, Боже — изпъшка Джонсън. — Ако пусна Милър вътре и в този момент Полет 52 започне да предава, това ще бъде краят на играта. — Джонсън знаеше, че ако изключи компютъра, Милър веднага ще забележи и ще поиска да узнае защо не правят опити да възстановят отново връзката със самолета. Бързо се приближи до вратата и я отвори.
Милър пристъпи навътре.
Джонсън пък направи крачка напред и го избута през вратата, но не посмя да я затвори, за да не предизвика подозрения.
— Какво има, Джак?
Милър плъзна поглед покрай Джонсън и огледа малката зала. Втренчи се в Метц и без да поглежда към Джонсън, му подаде сноп листи.
— Това са разпечатките от компютърната видеосистема. Едно копие изпратихме по факса до службата за контрол на полетите, а другото замина за заседателната зала. — Най-после погледна Джонсън. — Главният пилот, капитан Фитзджералд идва насам, за да е на разположение, в случай че установим връзка със самолета. Господин Абът, представител на заводите Стратън еъркрафт, също пътува насам. Искаш ли да повикаме още някого?
— Не искам никой да идва тук, Джак. Изпрати един диспечер да ги пресрещне на паркинга и да ги упъти към заседателната зала в административната сграда на компанията. Ясно?
Милър сякаш изобщо не бе чул заповедта.
— Просто не разбирам какво е могло да се случи там горе. Самолетът летеше стабилно и онзи пилот…
— Самолетът има две огромни шибани дупки на корпуса си. Ти едва ли би летял добре, ако тялото ти е надупчено! — Джонсън забоде палец в гърдите на Милър и го бутна назад. — Върви си у дома и си почини.
— Оставам тук.
Джонсън се поколеба, а след това се съгласи.
— Добре. Поеми тихоокеанския сектор от Евънс.
— Имах предвид тук — в комуникационната зала.
Джонсън чудесно знаеше какво точно е имал предвид.
— Не е необходимо.
— Означава ли това, че съм уволнен?
Поради някаква причина, която не би могъл да обясни, Джонсън почувства, че звънецът на компютърната система за връзка ще звънне всеки момент. Започна да се изпотява.
— Джак… — Трябваше да бъде много внимателен, да прояви нужните такт и разбиране. — Джак, не започвай да се мусиш. Може и да си допуснал някои грешки, но пък си реагирал своевременно и си свършил доста полезни неща. При нас е като в армията. Във всеки един момент се намираме някъде между медала за заслуги и военния съд. Моля те, не забравяй какво си говорихме. Играй на моето хоро и аз ти гарантирам, че всички ще си спасим задниците. Разбра ли?
Милър кимна.
— Опитваш ли се да се свържеш?
— Да. На всеки три минути. А ти ме задържаш в момента. — Джонсън започваше да се притеснява. Непрекъснато поглеждаше към вратата в другия край на стаята. Всеки момент в диспечерския център можеше да влезе някой, когото Джонсън не би могъл да държи далеч от комуникационната зала.
Метц се провикна отвътре.
— Трябва да довършим разговора си, защото е време да докладвам на моите хора.
Джонсън обърна глава.
— Добре. — После отново насочи вниманието си към Милър. — Направи ми една услуга. Иди в залата за отдих на служителите — не, на ръководния персонал — и, докато всичко е все още прясно в главата ти, напиши подробен рапорт за случилото се до пристигането ми. Внимавай да няма разминаване във времето.
Когато свършиш, се върни тук и ми донеси рапорта. Не го давай на никой друг. Милър кимна.
— Вписа ли липсващите данни за Полет 52?
Милър кимна отново.
— Добре. След като се върнеш, ще можеш да поемеш отново задълженията си тук, в комуникационната зала. До скоро. — Той направи крачка назад, затвори и заключи вратата. В същия миг звънецът иззвъня. — О,Боже!
Машината започна да печата. Метц избърса лицето си с кърпичка.
— Размина ни се на косъм. Джонсън бе видимо притеснен.
— Уейн, стой настрана от това. Прекрасно знам какво трябва да се направи и не се нуждая от помощта ти. Всъщност можеш вече да си вървиш.
— Няма да ходя никъде, докато този самолет не падне.
Джонсън се приближи до компютъра и седна. Погледна към диспечерския център, а след това бързо откъсна съобщението и го сложи в скута си.
Метц застана зад гърба му и започна да чете едновременно с него.
ОТ ПОЛЕТ 52: АБСОЛЮТНО НАЛОЖИТЕЛНО Е ВЕДНАГА ДА ПОЛУЧА ИНСТРУКТАЖ ОТ КВАЛИФИЦИРАН ПИЛОТ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЛОСТОВЕТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ — НАВИГАЦИЯ, ЗАХОД, КАЦАНЕ.