Помисли си отново за бутона за включване и изключване на автопилота. Всичко бе за предпочитане пред кошмарната перспектива да се озове затворен в кабината с десетки от тях.
Забеляза Маквери, който седеше на един стол и напрегнато се взираше във вратата на кабината. Бери сложи ръка върху счупената секретна брава. Патронът липсваше. Придърпа вратата, опитвайки се да я притвори по-плътно, но тя отново се открехна.
Бери се обърна и огледа кабината, опитвайки се да открие нещо, с което да привърже вратата, но не видя нищо. Беше сигурен, че има начин да се справи с проблема, но мислите му, останали толкова логични и последователни часове наред, напоследък започнаха да блуждаят; умората започваше да притъпява ума му.
— Дявол да го вземе! Шарън, трябва да затворим тази врата по някакъв начин.
Тя се извърна на стола и погледна към вратата. През малкия процеп се забелязваха човешки фигури и сенки, които се движеха насам-натам.
— Мога да изляза в салона и да подпра вратата с гръб. Ще взема и пожарогасителя. Те няма да могат…
— Не! Забрави за това! Стигат ни толкова герой и мъченици. Ако ще излизаме… — той погледна Линда Фарли, която седеше мълчаливо на една от допълнителните седалки в кабината — … ще го направим заедно. Стига вече жертви. Няма да се делим. Няма да допусна да изгубим още някого от нас.
Крендъл кимна, а после се обърна и се загледа през предното стъкло.
В кабината се възцари продължително мълчание, нарушавано единствено от приглушеното жужене на електрониката и тихото шумолене на хората от другата страна на вратата.
Звънецът на компютърната система за връзка иззвъня.
Бери застана до стола на Крендъл и двамата приковаха погледи във видеодисплея.
ДО ПОЛЕТ 52: УСТАНОВИХМЕ ТОЧНОТО ВИ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ. НАЙ-БЛИЗКОТО ЛЕТИЩЕ СЕ НАМИРА НА ХАВАИТЕ. ОБЪРНЕТЕ САМОЛЕТА ПО КУРС ОТ ДВЕСТА И ЧЕТИРИДЕСЕТ ГРАДУСА. ВЪЗДУШНИ И МОРСКИ СПАСИТЕЛНИ ОТРЯДИ ЩЕ ВИ ПРЕСРЕЩНАТ ПО НОВИЯ КУРС. ЛЕТИЩАТА НА ХАВАЙТЕ ВИ ОЧАКВАТ. ОСИГУРЕНО Е АВАРИЙНО ОБОРУДВАНЕ. МОЛЯ ПОТВЪРДЕТЕ.
САН ФРАНЦИСКО ЦЕНТРАЛА НА ТРАНС-ЮНАЙТИД.
Шарън Крендъл стисна ръката на Бери.
— Те знаят къде сме. — Извърна глава към него и се усмихна. — Ще бъдем на Хавайте… — Тя го погледна. Нещо не беше наред. — Джон?…
Бери поклати глава.
— Не зная — тихо рече той. — Не зная.
— Какво не е на ред?
— Не съм сигурен. — Прочете отново съобщението на екрана. — Не ми харесва това. Не съм спокоен.
— Не ти харесва? — Тя го изгледа продължително.
После заговори, опитвайки се да прикрие раздразнението си. — Как, за Бога, може човек да бъде спокоен тук? Какво точно означава това? Бери внезапно се ядоса.
— Спокоен — хладно обясни той — е термин от пилотския жаргон. Означава, че нямам вяра на последните разпореждания.
— И защо?
— Защото — бавно, но отчетливо започна Бери — Хавайските острови, както сигурно знаеш, са дяволски малка цел, докато континентът Северна Америка е доста голям. — Той се облегна назад. — Виж, сега летим по някакъв курс. Към Северна Америка. Може би дори към Калифорния. Не можем да пропуснем бреговата линия. Ако изпълним инструкциите им, ще заложим всичко на карта. Единственото, което ще спечелим, е време — ще съкратим полета с час или два. Но ако пропуснем Хаваите — а това няма да е особено трудно от гледна точка на навигацията — тогава… — той се усмихна мрачно — … ще завършим като Амелия Ерхарт15.
Шарън Крендъл погледна отново към екрана, а след това премести очи върху Бери. Изведнъж осъзна, че животът й е изцяло в ръцете на този мъж. Ако Джон Бери откаже да извърши промяната в курса, тя по никакъв начин не би могла да го принуди. Шарън обаче не възнамеряваше да го остави да вземе окончателно решение, без да го обсъдят внимателно. Извърна глава и се загледа към хоризонта.
— Как летят редовните полети до Хаваите?
— С помощта на това. — Бери посочи радиоконзолата и тъмните дисплеи на сателитната навигационна система. — В момента тя или не функционира, или аз не зная как да работя с нея. А от Сан Франциско така и не отговориха на молбата ми за инструктаж.
— Попитай ги отново.
Бери се настани на пилотското място и започна да пише.
НУЖДАЯ СЕ ОТ ИНСТРУКЦИИ ЗА РАБОТА С НАВИГАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ, ПРЕДИ ДА ПРОМЕНЯ КУРСА. СИСТЕМАТА МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ПОВРЕДЕНА. ЗА ВАША ИНФОРМАЦИЯ СЪОБЩАВАМ, ЧЕ ОСТАНАХМЕ САМО ТРИМА ОЦЕЛЕЛИ И СЕ НАМИРАМЕ В ПИЛОТСКАТА КАБИНА — МЛАДОТО МОМИЧЕ ЛИНДА ФАРЛИ, СТЮАРДЕСАТА ШАРЪН КРЕНДЪЛ И АЗ. ДРУГИТЕ ДВАМА СЕ СМЯТАТ ЗА ИЗЧЕЗНАЛИ.
БЕРИ
Бери знаеше, че списъкът с имената на хората в кабината — онези, които все още са живи и разсъждават нормално — е ненужно допълнение към съобщението. Но след изявлението му пред Шарън, че те тримата не бива да се делят, този кратък списък с имената им му се стори задължително съобщение за пред света. Бери натисна бутона за предаване и зачака отговора в притихналата кабина.
15
Амелия Ерхарт (1898–1937) — американска авиаторка, първата жена, прекосила самостоятелно Атлантическия океан през 1932 г. и изчезнала пет години по-късно над Тихия океан при опита си да направи обиколка на земното кълбо. — Б. пр.